Представителят на Московската патриаршия при Съвета на Европа игумен Филарет (Булеков) се обявява за такова преподаване на религия в училищата, което би отразявало адекватно религиозната ситуация в страната.„Убеден съм, че универсална методика на преподаване на сведения за религията не може да съществува. Учебник или методическо пособие, написани в съответствие с някакви утвърдени, общи принципи, никога няма да работи без да бъде адаптиран към конкретна национална или религиозна ситуация”, заявява свещеникът в Страсбург на провеждащата се всяка година среща на Съвета на Европа по религиозните измерения на междукултурния диалог, която – подобно на миналогодишната – беше посветена на въпросите на преподаването на религия в училищата.
По неговото мнение пример в това отношение могат да ни бъдат хуманитарните дисциплини и преди всичко дисциплината история. „Можете ли да си представите един универсален, общ учебник по история за всички страни-членки на Европейския съюз? Повече от очевидно е, че и методът на преподаване на историческия материал, и неговите пропорции ще бъдат различни в отделните страни. И това е нещо нормално”, отбелязва отец Филарет.
Той предполага, че разказът пред учениците за многообразието на религиозните вярвания и практики с цел да се достигне до взаимно разбиране и взаимно уважение между отделните култури „едва ли ще даде очакваните резултати, ако учащите се са лишени от религиозно възпитание в рамките на традицията, към която принадлежат самите те и техните родители”.
Отец Филарет задава въпроса: „Възможно ли е да бъде възпитавано толерантно отношение към чуждата култура, към представителите на другата вяра, ако в процеса на преподаване не бъде отделено първостепенно внимание на господстващата култура и господстващата религия”?
Свещеникът изтъкна и това, че атеистите „никога в най-новата история не са изпитвали каквито и да било трудности с прокламирането на своите възгледи”, както и че антирелигиозният подход „и до ден днешен е запазен в основата на образователната система в постсъветските държави”.
Представителят на Московската патриаршия смята за недопустимо документите на Съвета на Европа, отнасящи се до междурелигиозния диалог и неговите религиозни измерения, да бъдат използвани „за ограничаване на възможностите на конфесионалното образование – в това число и в светските училища”.
На срещата освен ръководството и сътрудниците на Съвета на Европа взеха участие дипломати, представители на страните-членки на организацията, експерти в областта на образованието и шестнадесет на брой представители на основните религиозни организации в Европа, сред които четирима православни (от Руската, Цариградската, Румънската и Грузинската църква).