В края на изминалата седмица България и Българската православна църква бяха в центъра на вниманието на Богословския факултет на Хумболтовия университет в Берлин. Събитието, фокусирано върху българската тематика и проведено под егидата на споменатия факултет и на Германско-българското общество за насърчаване на връзките между Германия и България, беше по повод 80-годишния юбилей на църковния историк проф. д-р Ханс-Дитер Дьопман, дългогодишен преподавател в Хумболтовия университет и ординариус по църковна история в БФ. Научната продукция на проф. Дьопман обхваща множество заглавия (вкл. на български), свързани конкретно с България и БПЦ, както и християнския Изток и източните поместни църкви.
Събитието имаше форма на интердисциплинарна научна конференция (с основен акцент България и БПЦ), открита от проф. Хелмут Шалер (председател на Германско-българското общество) и декана на факултета. На откриването и приема, състоял се в петък, присъстваха представители на клира и настоятелството на Българската православна община в Берлин „Св. цар Борис Покръстител”, както и лично посланикът на Р. България г-н Иво Петров. Руската православна църква също беше изпратила свой представител.
Основната част от конференцията се състоя в съботния ден. Представени бяха шест доклада, допълнени от встъпителна реч на проф. Шалер и заключителна лекция от проф. Дьопман.
На „Българската православна църква в Германия: Съществуване и дейност” беше обърнато внимание чрез текста на Сигрун Комати (от Рюселсхайм). Изследването на тема „Българските правоотношения между държава и църква според учението на Стефан Цанков”, заедно с допълнителна информация за нашия канонист и свързаността му с Хумболтовия университет, изнесе Христо Беров (Берлин и Потсдам). Докладът на българския богослов Росица Дикова (Мюнстер) беше предвидил „Социалната отговорност на Православната църква в България”. За „Списание Духовна култура в съвременна България” говори Хорст Рьолинг (от Витен), следван от Хелмут Шалер, засегнал интересната тематика „Православните църкви според германската гледна точка и след Втората световна война”. Предпоследният доклад с обилна и изключително важна информация по старобългарска лингвистика се изнесе от преподавателя в Хайделберг Румяна Златанова: „Vitae prophetarum в старобългарски превод”, последван от заключителните думи на юбиляра. Докладите ще бъдат отпечатани в отделен том, издаден от Германско-българското общество.
На „Българската православна църква в Германия: Съществуване и дейност” беше обърнато внимание чрез текста на Сигрун Комати (от Рюселсхайм). Изследването на тема „Българските правоотношения между държава и църква според учението на Стефан Цанков”, заедно с допълнителна информация за нашия канонист и свързаността му с Хумболтовия университет, изнесе Христо Беров (Берлин и Потсдам). Докладът на българския богослов Росица Дикова (Мюнстер) беше предвидил „Социалната отговорност на Православната църква в България”. За „Списание Духовна култура в съвременна България” говори Хорст Рьолинг (от Витен), следван от Хелмут Шалер, засегнал интересната тематика „Православните църкви според германската гледна точка и след Втората световна война”. Предпоследният доклад с обилна и изключително важна информация по старобългарска лингвистика се изнесе от преподавателя в Хайделберг Румяна Златанова: „Vitae prophetarum в старобългарски превод”, последван от заключителните думи на юбиляра. Докладите ще бъдат отпечатани в отделен том, издаден от Германско-българското общество.
На самата научна конференция също присъстваха представители на българския клир и настоятелството на православната ни община заедно със служители на българското посолство в Берлин.
Изборът на българска тематика за едно подобно събитие в Хумболтовия университет – Берлин е нещо повече от признание на важността и ролята на българите в общия ход на църковната история – както в положителен, така и в не дотам благоприятен аспект. Забелязва се за съжаление напоследък тенденция (вкл. и във ФРГ) към все по-занижаващ се интерес към България и научните области, в които българската тематика е от значение. Точно затова приносът на юбиляра чрез избора му – България и БПЦ да бъдат в центъра на внимание в германската столица - беше оценен високо от българите, живеещи във Федералната република, а същевременно и от академичните преподаватели, присъствали на събитието.
Изборът на българска тематика за едно подобно събитие в Хумболтовия университет – Берлин е нещо повече от признание на важността и ролята на българите в общия ход на църковната история – както в положителен, така и в не дотам благоприятен аспект. Забелязва се за съжаление напоследък тенденция (вкл. и във ФРГ) към все по-занижаващ се интерес към България и научните области, в които българската тематика е от значение. Точно затова приносът на юбиляра чрез избора му – България и БПЦ да бъдат в центъра на внимание в германската столица - беше оценен високо от българите, живеещи във Федералната република, а същевременно и от академичните преподаватели, присъствали на събитието.
В заключение би могло да се напомни, че множество български богослови и философи са специализирали в 200-годишния БФ на Хумболтовия университет както преди 1944, така и след това. Има и към момента немалко възпитаници и специализанти на този факултет сред настоящия висш клир на БПЦ.
