На 13 май Варненският и Великопреславски митрополит Кирил посети Православния богословски институт «Св. Сергий Радонежки» в Париж. Изразявайки своята радост от присъствието на български студенти в този всеправославен институт, той увери декана на института отец Николай Чернокрак, че от името на своята епархия е готов да помогне на младите богослови да продължат образованието си в «Св. Сергий», за да може тази българска нишка да не се прекъсва.
Богословският институт "Св. Сергий" е основан през 1925 г. от руската емиграция в Париж и е единственият по рода си православен институт на Запад, който предлага пълен академичен цикъл на обучение: бакалавърска програма в продължение на три години, двегодишна магистратура, както и докторски и постдокторски защити. Богослови като Владимир Лоски, Андрей Карташов, отец Георги Флоровски, отец Александър Шмеман, отец Йоан Мейндорф, не са просто част от историята на института, но и от неговото настояще и от неговото бъдеще, личности, които и до ден днешен предстоят заедно със студенти и преподаватели и се молят в същия този храм, в който са се молили приживе. Но тeзи факти навярно са ви добре познати. Това, което обаче е по-малко известно, е, че Православният ни институт живее като едно малко семейство. Семейство, което по дефиницията си е място, където хората са искрени и се обичат, където не се притесняват да кажат истината в очите, да бъдат себе си, семейство със своите трудности и разногласия, сиреч истинско семейство.
Какво ме кара да мисля така - например, приятелското отношение на нашите преподаватели. Жан Франсоа Колосимо, председателят на издателската къща към Френската академия на науките, кавалер на почетния легион на Франция, започва лекцията си по патрология, давайки ни домашния и работния си телефон. По неписана традиция на всяка Пасха целият институт е поканен в дома му. Отец Григорий Папатомас, преподавателят ни по канонично право, който дава думата на студентите не по-малко отколкото на себе си, ни подарява своите книги, по които да се готвим за изпитите. Андрей Лоски, внукът на Владимир Лоски и преподавател по литургика, моли понякога студенти да изнесат вместо него конференция, в места, където знае, че ще бъдат добре заплатени, за да им помогне финансово, докато в същото време неговото лично финансово положение не е никак цветущо. И той не е единственият, почти всички преподаватели в «Св. Сергий» споделят времето си между института и друга работа, която им позволява да издържат семействата си, явен знак, че за тях богословието е истинско призвание.
Да говоря за възможностите, които дава Париж като град, за библиотеките, за висшите учебни заведения, с които институтът си сътрудничи, за кръстопътя, който се явява Париж, за гостуващите преподаватели, ми се струва прекалено дълго. Ако бих могъл да опиша пъстротата на различните култури и нации, православни традиции, които наричат «малкото хълмче», на което се намира институтът, свой дом, бих го сторил с думите на отец Николай Озолин: 'Екзотичният елемент за нас са французите’. Това не означава в никакъв случай, че институтът се базира на етнически приниципи - службите са почти изцяло на френски, лекциите са също на френски, вратите на института са отворени за всички, призванието му, по думите на неговия декан протоиерей Николай Чернокрак, е той да остане такъв, какъвто е бил - всеправославен институт, в който всеки православен християнин независимо от неговия произход да се чувства у дома си. Ето защо магистърските и докторските дисертации могат да бъдат писани и защитавани не само на френски, но и на английски и на руски език, също така е възможно за студентите, които искат да задълбочат познанията си по френски, да посветят първата година от обучението си в изучаванието на езика. След визитата си в България през месец юни 2008 г. той изрази твърдото желание и намерение да помогне на българските студенти да продължат образованието си в Париж. Финансовите възможности на института са ограничени, много студенти работят, за да могат да учат, но когато има желание и добра воля от двете страни - тогава има разбирателство и любов. А когато има любов, всичко останало е подробност. Да се надяваме, че в това семейство България ще продължава да заема достойно своето място.
Да говоря за възможностите, които дава Париж като град, за библиотеките, за висшите учебни заведения, с които институтът си сътрудничи, за кръстопътя, който се явява Париж, за гостуващите преподаватели, ми се струва прекалено дълго. Ако бих могъл да опиша пъстротата на различните култури и нации, православни традиции, които наричат «малкото хълмче», на което се намира институтът, свой дом, бих го сторил с думите на отец Николай Озолин: 'Екзотичният елемент за нас са французите’. Това не означава в никакъв случай, че институтът се базира на етнически приниципи - службите са почти изцяло на френски, лекциите са също на френски, вратите на института са отворени за всички, призванието му, по думите на неговия декан протоиерей Николай Чернокрак, е той да остане такъв, какъвто е бил - всеправославен институт, в който всеки православен християнин независимо от неговия произход да се чувства у дома си. Ето защо магистърските и докторските дисертации могат да бъдат писани и защитавани не само на френски, но и на английски и на руски език, също така е възможно за студентите, които искат да задълбочат познанията си по френски, да посветят първата година от обучението си в изучаванието на езика. След визитата си в България през месец юни 2008 г. той изрази твърдото желание и намерение да помогне на българските студенти да продължат образованието си в Париж. Финансовите възможности на института са ограничени, много студенти работят, за да могат да учат, но когато има желание и добра воля от двете страни - тогава има разбирателство и любов. А когато има любов, всичко останало е подробност. Да се надяваме, че в това семейство България ще продължава да заема достойно своето място.