Българският Великден, иницииран от фондация "Българска православна църква "Св. Стефан" в Цариград" и осъществен съвместно с българската общност в Цариград и Св. Синод на БПЦ, събра голямо множество сънародници в Желязната църква край Златния рог в квартала Фенер на Истанбул. Дошлите с автобуси и собствен превоз българи изпълниха храма до краен предел и участваха с вълнение в тази историческа богослужба. Ръководеше я прот. Кирил Дидов от столичния храм "Св. апостоли Петър и Павел". Когато в 23,50 ч. множеството излезе в двора на храма, той огря в пасхалните светлинки на свещите и със затаен дъх всички изслушаха пасхалното евангелско четиво. След това отецът обяви ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! и множеството разтърси въздуха с мощното ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
Присъстващите цариградски българи със сълзи на очи споделяха, че от десетилетия не са преживявали такова богослужение в Желязната църква. Защото с годините българите от съседния квартал Балат и другите близки околности на "Св. Стефан" са се преселили да живеят в други квартали. Фенер западнал и не се смята днес за престижна жилищна зона. Но храмът си е все там и неговата святост си е същата. Нужни са само хората, които да го оживят като в тази светозарна и спасителна нощ, както се пее в пасхалните песнопения. Дошлите от България се вълнуваха, че празнуват празника на празниците в такава обстановка. А тракийските и македонски българи от турския мегаполис просълзени благодаряха на всички, че изпълниха реченото в пасхалния химн: "да се прегърнем един друг и да се наречем братя!". Тазгодишната инициатива напомня на Българския Великден от 1860 г., но той не е насочен срещу никого. Тя има за цел да припомни свети мигове от историята ни и да ни накара да следваме добрия пример на дейците от Възраждането за укрепване във вярата Христова и народностна пробуда. От Фондация "Българска православна църква "Св. Стефан" в Цариград" благодарят чрез Двери БГ на всички, които допринесоха за отпразнуването на Христовото спасително Възкресение в българската светиня в Цариград и за това завръщане към корените на православната духовност, от която имаме толкова голяма нужда днес.
