Всички Православни църкви по света отбелязват великия празник на Христовото Възкресение. Предстоятелите на Поместните църкви отправиха своите послания към вярващите. За читателите на „Двери” представяме откъси от повечето от тях, за да станем причастни на духа на общото послание, което отправя Светата Църква към цялото човечество.
Константинополски патриарх Вартоломей: Възкресението! А то, тоест Възкресението, също е неоспорима историческа реалност..! И тази реалност има непосредствени и спасителни последици за всички нас. Възкръсна Синът Божий! Възкръсна Бог с всички черти на Своята човечност: с Тялото, което получи от пречистите кърви на Пресвета Богородица, и със Своята света Душа. Той възкръсна от мъртвите и "възкреси родоначалника Адам като човеколюбец"! Гробът на Иисус, "новият паметник" на Йосиф, остана завинаги пуст! Вместо знак на мъртвите, той стана знак на победата над смъртта, стана извор на живота! Изгря духовното Слънце на Правдата, "от гроба красиво изгря", дарявайки незалязваща светлина, мир, радост, ликуване и вечен живот! Да, храмовете са "гробове" на Бога! Но гробове празни, заляти със светлина, пълни с "животворящо ухание", с пролетно пасхално миро, красиви, приятни, украсени с мирта и с цветята на осезаемата надежда, гробове животворни и живоносни!
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил: Нека всесилният Господ ни укрепи в богопознанието, във взаимната любов, в делата на състраданието и милосърдието. Нека да полагаме ревностни усилия, за да може не само животът на всеки от нас, но и животът на цялото общество да се устройва според Божиите заповеди, защото само тяхното изпълнение носи на хората пълнота и хармония в живота. Именно така може да засвидетелстваме своята любов към Бога, тъй като Сам Той каза: „Ако Ме обичате, спазете Моите заповеди”. (Йоан 14:15). В това нелеко време нека проявим на дело своето християнско призвание, да се подкрепяме взаимно, така че никой да не чувства себе си унижен, изоставен, беден, наранен. Желая на всички ви непрестанно да се стремите към Небето във всички ваши мисли, постъпки и намерения, помнейки апостолските думи: „И така, ако сте възкръснали с Христос, то търсете това, що е горе, където Христос седи отдясно на Бога” (Кол. 3:1)
Йерусалимски патриарх Теофил ΙΙΙ: Синът на Бога, Единородният, слезе чрез кръста в Ада и чрез силата на Своя Отец и Своята Божествена сила победи смъртта, стъпка противната сила, пречистото Му тяло не позна тление в гроба, но възкръсна от мъртвите със Своята плът и съвъзкреси първосъздадения Адам. И нас съвъзкреси, и нас изправи, и нас прослави, и нас издигна, и нас възвърна в древното, първосъзданно благо! С тази сила, която въплътилият се, разпнат и възкръснал от мъртвите Господ Иисус Христос вложи в човешката ни природа, човекът става страшен за дявола и смъртта.
Александрийски патриарх Теодор ΙΙ: Възкресението, братя мои, означава: освобождаване от греховете, опрощение, преображение и създаване на връзката ни с Бога, със себе си, с хората и с благословеното и измъчено творение, в което живеем, за съжаление, без да се грижим за него през повечето време... Възкресението означава, че сме намерили пътя, който води до изгубеното ни отечество - Небесното царство. Възкресението означава още, че имаме възможността да се докоснем наистина до истината и до тайната на нашето битие...
Сръбски патриарх Павле: Много векове ни делят от онази йерусалимска сутрин, когато светите жени мироносици видяха празната гробница. А те били отишли да помажат мъртвото тяло на своя учител, да го оросят със сълзите си, да сгреят хладната надгробна плоча със своята любов, своята вярност, своята отдаденост. Те са били и до кръста на Спасителя, когато всички освен Неговата майка и един ученик, го били оставили. Макар и отдалеч, те са следвали последните стъпки на своя велик Учител. Не Го забравили и когато умрял. Ето защо те били удостоени да бъдат първите свидетелки и вестителки на Възкресението, първи да вкусят радостта от новия живот във възкръсналия Христос. Днес и до нашия слух достига ехото от онази блага вест, която им казал пратеният от Бога ангел: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна” (Лука 24:5-6). И ето, любими чеда Божии, тази възкресна радост преживяваме и ние днес при срещата си с възкръсналия Господ, Който възкръсна за нас и у Когото е радостта от новия живот за всички Негови последователи и изповедници на Неговото Божествено учение.
Атински архиепископ Йероним: Въплътеното Слово, второто Лице на Светата Троица, Иисус Христос победи смъртта, дарявайки нови възможности, давайки смисъл и дихание на мечтите ни, напомняйки ни за превъзходството на светлината над мрака. В този мрак, помрачената от греха икона на всеки човек се променя и се отъждествява с омразата и загубата. Тази икона дойде да преобрази Възкръсналият Христос. Преобразява всички нас и всеки поотделно. Приканва ни да превъзмогнем стените на егоизма и индивидуалната самодостъчност, показвайки ни светлата пътека на човешкото „ние”, а не на „его”-то. В тази светлина човекът среща своето истинско изражение, което не е нещо друго, освен срещата ни с Бога чрез служението на всеки ближен, на чуждия, независимо от езика му, цвета на лицето му, религията и културата му.
Албански архиепископ Анастасий: С Възкресението на Христос започна нова форма на съществуване за хората. Увереността във Възкресението, убеждението, че Нему се даде „всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:19) освободи учениците Му от всеки страх и безпокойство. И ги преобрази в смели проповедници на новия живот в Христа. „Не бойте се!”. В нашета епоха се умножиха страховете, които заплашват живота ни. А наскоро те се изостриха и от общото затруднение, предизвикано от световната криза. Нови и стари страхове обграждат мислите ни и стягат сърцата ни. В тази тежка атмосфера идва празникът на Възкресението и призовава всеки вярващ да тръгне по пътя на освобождението от страха: от страха, който ни превръща във врагове, от страха, който поражда неправдата и жестокостта на обществото ни. От страха на многообразния грях, който шества в живота ни и го извращава. От страха от болката, от бедността, от болестта, от самотата, от опасностите и скърбите, които заплашват живота ни. От страха на гнетящите ежедневието ни проблеми. От страха от непознатия, от неуспеха, от несигурността за бъдещето...
