Рождественско тържество на българите във Виена

Традиция стана в българската ни църква „Cв. Иван Рилски” във Виена децата от групата по вероучение да ни зарадват два пъти през годината по-особено - в края на учебната година и преди Рождество Христово.

Малко необичайно напрежение имаше преди неделната ни служба на 14 декември. Учителката по вероучение, г-жа Алексана Панайотова, поглеждаше при всяко отваряне на входната врата на църквата в очакване да дойде следващият неин възпитаник. Та дори и по време на службата в стаята за комуникации имаше малко „притягане на редиците”. Може някое от децата да си е забравило текста, може точно в този неделен ден да се е поуспало. Човешко е. Но не би. Всичко си беше на мястото. Стройно, хармонично. Без какъвто и да е напън. Ей така, за слава Божия и за радост на... учителката, родителите и вярващите в храма.

Вече сме на отпуста. Служещият свещеник завършва службата, приветства с няколко думи цялото събрание от съвярващи и дава ход - не на делото, а на участниците в събитието. И започват.

Боже, що си в небесата,
чуй ми, моля Те, молбата:
прати, Боже, на земята
на небесний мир благата.
Нека бъдем всички
бодри, весели кат' птички,
да сме здрави, да сме сити
и доволни, и честити.
Боже, що си в небесата,
чуй ми, моля Те, молбата,
та на Твоя, Боже, ден
всеки да е най-блажен! 

С тихи невинни гласчета, съсредоточени, поглеждащи към госпожата, със затварящи се за миг очи от светещите фотоапарати. С възторг, от Бога им внушен. От Този, Когото възпяват и величаят. От идващия от Витлеем Богомладенец. Родителите снимат с фотоапарати. Един от тях с камера запаметява събитието.

По някое време в началото чуваме музикален съпровод. Едно от децата показва своето умение по пиано. Ръководителят на църковния хор, професионален диригент,  с многозначителен поглед одобрява мануалната техника на мотивирания пианист. А вярващите ? На тях им дойде на един път малко множко. Хем чудесно преживяване, хем да внимават да чуят текста, хем да усетят съпровода на пиано, хем навреме да подсушат навлажнелите си очи...

След тържеството имаше питка с парá – приготвена от бабата на Славомир. Парáта се падна на Росен. Символ, че той ще подпомага през идващата година на кризата останалите деца от групите морално и материално.

Благодарност на г-жа магистър Панайотова, на родителите и най-вече на децата, на главните герои: Симеон, Ян, Симóна, Виктория, Илиян, Александър, Даниил, Фрийдрих, Леáндра, Ивéт, Ванéса, Кристиян, Натали, Славомир (на пианото), Илия, Мелани, Марк, Филип.