Мобилно меню

4.625 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (16 Votes)
Както "Двери" съобщи през май т. г., първата българка-православен богослов, възпитаничка на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, която защити докторска степен по богословие в чужбина (в университета на Ланкастер, Англия), беше Катерина Казакина, дъщеря на свещеника от столичната катедрала „Св. Неделя” о. Тоско Казакин, батачанин. След нея в Швейцария промовира д-р Милка Христова, а след това, отново в Англия, д-р Деворина Гамалова.

Темата на изследването, с чиято защита д-р Казакина е заслужила научната и образователна степен "доктор", носи заглавие „Правни, социални и еклезиологични последици от предизвикателствата на новите религиозни движения към българското общество”. Както се вижда от самото заглавие, изследването взима под внимание три области от живота - правната, социалната и религиозната, както и отношението на всяка една област към наличието на нови религиозни движения (НРД) в България. Целта на докторската теза е да покаже, че Българската православна църква, българската държава и българското общество имат резерви към НРД, но същевременно създават условия за плурализъм, търпимост и най-важното – разбирателство между представителите на различните вероизповедания в страната.

Както в повечето общества, така и в българското има два преобладаващи възгледа към НРД: отрицателен и положителен. По-широко разпространен е възгледът, че тези движения са опасни както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Това отношение се основава на няколко фактора, които не могат да се пренебрегнат. По-непопулярен е възгледът, че тези движения имат свойства, които липсват в традиционните вероизповедания:, напр. православно, римокатолическо, англиканско (с оглед на мястото на подготовка и защита на доктората). Затова те са по-привлекателни, особено за младото поколение.

Катерина Казакина с рrof. Dr. Brian GatesВсе пак, понеже в България има доста случаи на хора, неблагоприятно засегнати от една или друга религиозна група (от НРД), но почти никакво отношение не беше взето от управляващите (може би и поради липса на съответно ограничаващо законодателство), в обществото се създаде впечатление на несигурност относно това: кои религиозни движения са потенциално вредни и кои – не. Това положение на нещата привлече вниманието на управляващите, възбуди и религиозен дебат. В крайна сметка общественият дебат не остана безплоден. Той доведе до създадането на новия закон за вероизповеданията.

И така, доколкото НРД станаха част от живота на съвременното българско общество, беше нужно да се разгледа именно отношението на обществото към тях, както и мнението на Българската православна църква.

Едни от важните въпроси, които се разглеждат в това изследване, са свързани предимно с причините за появата на тези движения в България: дали са социални, религиозни, психологични или по-скоро са смес от всички тези. Може да се твърди, че един от многото фактори, допринесли за появата на НРД, е социално-културната матрица на българското общество. Причината може да се търси и в бързата социална промяна, когато доскоро сигурни за утрешния си ден хора се оказаха безработни, бедстващи, маргинализирани, а други, без особени качества, заеха върховете на политическия и икономическия живот. Затова, дали новите религиозни движения се възприемат като заплаха, като религиозни отклонения или дори като обществено добро, зависи от контекста, в който тези движения процъфтяват, твърди в заключение доктор Катерина Казакина.

Както научи Двери.бг, предстои докторатът да бъде преведен и издаден на български език.

Биографични и други бележки: Катерина Казакина учи в БФ на СУ „Св. Климент Охридски” от 1991 до 1996 г. и завършва със степен магистър. От 1996 г. тя отива на специализация в университета в Ланкастер, Англия. За да се издържа и да заплащата обучението си в университета, започва да преподава различни предмети в средно училище (от 11 до 17 годишни ученици). През 2002 г. тя се омъжва за лекар, англичанин. Явно затова през 2004-2006 г. тя завършва обучение по лечебни процедури и помага на своя съпруг в клиниката. Има две момиченца (второто родено през 2008 г.).

Защитата на дисертацията й е проведена на 29 май 2007 г. Защитата е по английски особена: двамата научни ръководители (проф. д-р Brian Gates и д-р Trevor Curnow) нямат право да присъстват на самата защита. Тя се провежда пред трима изпитващи: един „вътрешен” от департамента на университета, където се е обучавала К. Казакина, един „външен” от друг университет и един „неутрален”. Връчването на докторските дипломи става само през месец декември. Така през декември 2007 г. първата българка-православен богослов Катерина Казакина става доктор по богословие на чужд авторитетен университет.

На снимките: Горе, д-р Катерина Казакина с по-голямата си дъщеричка след промоцията; долу - новият д-р Казакина с научния си ръководител проф. д-р Брайн Гейтс.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/333d4 

Разпространяване на статията: