С призив Църквата да погледне критично към собственото си отношение към младите хора, а не просто да констатира тяхното отдалечаване, Атинският и на цяла Гърция архиепископ Йероним се обърна към свещеници и миряни, ангажирани с младежката дейност на Гръцката православна църква. Според него основният въпрос вече не е само как Църквата да говори на младите, а дали действително ги познава, слуша и е способна да приеме техните въпроси, съмнения и дори несъгласие.
Архиепископът говори пред участниците в 10-ата общогръцка конференция на свещениците, отговорни за младежката дейност, и на младежките сътрудници на митрополиите на Гръцката църква, която се проведе от 1 до 3 септември в конферентния център на Перистерийската митрополия. Форумът беше организиран от Синодалната комисия по християнско възпитание и младежта. В него участваха повече от 140 духовници и миряни от Атинската архиепископия и повечето митрополии на Гръцката църква. Темата на конференцията тази година беше „Катехизация и педагогика: от предаването на знание към живия опит“.
Конференцията беше посветена на промяната в разбирането за катехизацията – от едностранно предаване на религиозни знания към изграждането на жива връзка и опит в църковната общност. Участниците се включиха в девет практически катехизаторски работилници, посветени наред с другото на творческото и естетическото възпитание, изкуството, музиката, книгата, песента, играта и използването на съвременните технологии.
В заключителния ден към участниците се обърна Атинският архиеп. Йероним, който постави под въпрос едно от най-често повтаряните твърдения в съвременния църковен живот – че младите хора просто се отдалечават от Църквата. Той призова първо да бъде зададен друг въпрос: „Преди да се запитаме защо младите се отдалечават от нас, трябва да се запитаме дали ние действително се приближаваме до тях.“
Според архиепископа това означава Църквата да се интересува не само от присъствието или отсъствието на младите в храмовете и катехизаторските школи, а да познава техния свят, да чува въпросите им, без предварително да е приготвила готов отговор, и да бъде способна да понесе тяхното съмнение или оспорване, без страх и без осъдително отношение.
Той очерта и средата, в която расте съвременният млад човек. Технологиите и социалните мрежи, подчерта архиепископът, са променили радикално начина, по който младите общуват, получават информация, изграждат отношения и разбират себе си и света. Наред с огромните възможности обаче те често изпитват несигурност и самота. Младият човек е изложен ежедневно на огромно количество информация, но трудно различава кое има истински смисъл; той непрекъснато комуникира, но в същото време нерядко търси просто човек, който да седне до него и да го изслуша, посочи архиеп. Йероним.
Според предстоятеля на Гръцката църква отговорът на тези промени не може да бъде страхът от съвременността или опитът Църквата да се съревновава с нея. Задачата е друга – да се срещне човекът там, където действително се намира.
Архиепископът отбеляза, че Църквата не е призвана да налага на младия човек определен начин на живот, а да му открива различен начин на отношение към себе си, към другия и към живота – чрез свободата, любовта, общението и надеждата, които произтичат от Христос.
Тъкмо затова, според него, младежката дейност не може да бъде сведена до организиране на срещи, беседи, лагери и различни инициативи, колкото и полезни да са те.
„Пастирската грижа за младежта е преди всичко пастирство на взаимоотношението“, подчерта архиепископът. Необходима е лична връзка, при която младият човек да знае, че в Църквата има някого, с когото може да разговаря свободно, без страх, че ще бъде осъден. Човек, който е способен да чуе не само съгласието му, но и неговия отказ или несъгласие и въпреки това да остане до него.
Особено силен беше акцентът на архиеп. Йероним върху личния пример на духовниците и катехизаторите. Младите хора, каза той, притежават изключително чувствително чувство за автентичност. Те могат да простят много недостатъци, но много по-трудно приемат разминаването между думи и дела. Затова най-силното средство за катехизация никога не е било единствено словото – такова е било и остава личното свидетелство. По думите му духовникът или църковният сътрудник, който умее да уважава и да слуша, който не се представя като човек, знаещ отговора на всичко, и който има смирението понякога да каже „не знам“, може да постигне много повече от множество беседи, ако остава до младия човек с любов.
Архиепископът формулира и няколко въпроса, които според него трябва постоянно да стоят пред хората, занимаващи се с младежко служение: Къде се намират днес нашите млади хора? Какво ги тревожи? Какво очакват от Църквата? И най-вече – готови ли сме действително да ги изслушаме?
Според архиеп. Йероним Църквата не трябва да се страхува нито от въпросите, нито от съмненията на младите. Истински тревожният момент настъпва тогава, когато младият човек вече не смята, че има смисъл да задава своите въпроси именно на Църквата. Затова задачата на духовниците и младежките сътрудници е да държат тази врата отворена и всеки млад човек, независимо от житейския му път, да усеща, че в Църквата продължава да има място за него.
В края на обръщението си архиепископът призова работещите с младите първо да ги слушат и опознават и едва след това да им говорят за Христос. Младият човек вероятно не се нуждае толкова от някого, който отдалеч да му посочи пътя, колкото от човек, готов да извърви този път заедно с него.
