Изказване на сръбския президент А. Вучич предизвика нов спор около мястото на Сръбската православна църква в Черна гора и наследството на покойния Черногорски митрополит Амфилохий (Радович), който се ползваше с голям авторитет в Сърбия, Черна Гора и в целия православен свят. Повод стана твърдението на сръбския президент, че в продължение на години е била водена „операция“ Сръбската православна църква в Черна гора да се представя като „Православна църква в Черна гора“, пише изданието "Pobjeda" в материал, озаглавен "Как Вучич атакува наследството на митр. Амфилохий и патр. Павел". Сръбският президент коментира темата в отговор на изказване на бившия черногорски президент Мило Джуканович, според когото Сръбската православна църква действа в страната като параполитическа организация със силна политическа роля на Сърбия.
Според Вучич "дълго време в Черна гора се е избягвало името Сръбска православна църква“ и се е налагала формулата „православна църква“, „православна църква в Черна гора“ или „Православна църква на Черна гора“ с цел да се съберат в нея всички вярващи, а не само сърбите. Според него това било „трик“, на който мнозина в СПЦ „се хванали“.
Това, което сръбският президент определя като "трик", всъщност е решение на самата Сръбска православна църква и на последователна политика, започната от предишното църковно ръководство. Според цитирани документи на СПЦ на 26 май 2006 г. Архиерейският събор под председателството на патриарх Павел е конституирал именно Православната църква в Черна гора като организационен модел в рамките на СПЦ. В този модел са включени Черногорско-Приморската митрополия, Будимлянско-Никшичката епархия, както и части от Милешевската и Захумско-Херцеговската епархия. Ключова роля в модела има митрополит Амфилохий, който оглавява създадения Епископски съвет на Православната църква в Черна гора като архиепископ Цетински и митрополит Черногорско-Приморски. Именно затова критиците на Вучич виждат в думите му не просто политически коментар, а непряк удар срещу църковната политика, изграждана от митр. Амфилохий и подкрепена по времето на патриарх Павел като разумен компромис.
Църковните проблеми в Черна гора се задълбочиха след избора на патриарх Порфирий. През май 2021 г. съборът на СПЦ закри Епископския съвет в Черна гора – орган, който дълго време символизираше особения организационен статут на СПЦ в страната. Тогава митрополит Йоаникий обясни решението с това, че този съвет не бил предвиден в Устава на СПЦ, но едновременно с това призна, че подобен модел продължава да функционира в Хърватия. Това отвори въпроса защо регионален модел на църковна организация се запазва в Хърватия, но се премахва именно в Черна гора, където е бил изграден от митр. Амфилохий със съгласието на патриарх Павел. Според част от анализаторите този ход е поставил началото на постепенното разграждане на особената тежест, която Черногорско-Приморската митрополия имаше в рамките на СПЦ по времето на Амфилохий.
Като следваща стъпка в този процес се посочва издигането през 2025 г. на още един митрополит със седалище в Черна гора, Методий, начело на Будимлянско-Никшичката епархия (дотогава епископ). Според критиците това допълнително отслабва някогашната централна позиция на Черногорско-Приморската митрополия като основен църковен авторитет в страната. Създаването на втори властови център в Черна Гора става особено актуално след дистанцирането на Черногорския митр. Йоаникий от масовата подкрепа на сръбския епископат за режима на Вучич през последните две години, белязани от многохилядни протести срещу него.
В този контекст изказването на сръбския президент беше възприето не само като терминологичен спор и защита на сръбското име на СПЦ в Черна гора, а и като дистанциране от един църковен модел, създаден вътре в самата СПЦ при предишното църковно ръководство. То потвърждава затягането на политическия обръч около Сръбската патриаршия, на която властта възлага решаването на външнополитически задачи за утвърждаването на "сръбския свят" независимо от църковната цена. Анализатори коментират, че това е пореден удар срещу наследството на митрополит Амфилохий, свидетелстващ за отношението на Белград към черногорската църковна реалност и вътрешния баланс на сили в Сръбската православна църква.
По аналогичен начин руският президент В. Путин настоява да нарича Украинската православна църква - "Руска православна църква в Украйна", като това не се промени през петте години на войната срещу Украйна, давайки по този начин основания на украинските власти да възприемат църквата, ръководена от Киевския митр. Онуфрий, като параполитическа структура.
