На 14 май в Румъния отбелязват Националният ден за почит към мъчениците от комунистическите затвори в памет на хилядите хора, арестувани от тоталитарния режим. Датата е избрана, за да напомня за нощта на 14 срещу 15 май 1948 г., когато комунистическите власти започват една от най-мащабните вълни от политически арести в следвоенна Румъния. Над 10 000 младежи, интелектуалци, студенти и противници на режима са задържани, разследвани и осъдени. Много от затворените попадат в комунистическите затвори в Аюд, Герла, Питещ, Сигету Мармацией или Ръмнику Сърат. Сред тях са и изповедници на православната вяра като Николае Щайнхард, Арсение Папачок, Юстин Първу, Георге Калчу-Думитреаса, св. Думитру Стънилоае и св. Софиян от Антим.
Част от изповедниците на вярата, пострадали в комунистическите затвори, бяха канонизирани от Румънската православна църква през 2024 г., като тържественото провъзгласяване на канонизацията се състоя през 2025 г. Тази година беше обявена в Румънската патриаршия за Година на възпоменание на румънските православни духовници и изповедници от XX век.
Националният ден за почит към мъчениците от комунистическите затвори е учреден със Закон № 127, приет от Румънския парламент и обнародван през 2017 г. Нормативният акт предвижда централните и местните власти, културните институции и обществените медии да организират възпоменателни прояви, посветени на жертвите на комунистическия режим. Сред дейностите са официални церемонии, полагане на венци и културни или информационни програми, които припомнят страданията на преследваните заради вярата и свободата. Законът предвижда още на 14 май обществените медии да дават приоритет на материали, посветени на комунистическите репресии и събитията от 1948 г.
В епархиите Румънската православна църква отбелязва 14 май с молитвена памет и възпоменателни прояви за пострадалите в комунистическите затвори. В храмове, манастири и мемориални места се отслужват панихиди и заупокойни молитви, организират се беседи, конференции, поклонения, полагане на венци и срещи, посветени на свидетелството на духовници, монаси, интелектуалци и миряни, преследвани заради вярата и свободата си. Особено значение имат местата, свързани с комунистическите репресии, като Аюд, Сигет, Питещ и други бивши затвори и мемориали. След канонизациите на румънски духовници и изповедници, пострадали през XX век, денят придобива още по-ясно църковно измерение.
Участието на Църквата в тази памет е важно, защото мълчанието или липсата на ясна нравствена оценка от институция с духовен авторитет оставя обществото без ориентир за разграничаване на добро и зло.Там, където комунизмът не е назован като репресивен и богоборчески режим, се раждат носталгия, историческо объркване и неспособност да се различи жертвата от палача и опасни сантименти към една система, която е преследвала човешкото достойнство, свободата и вярата.
