Търси се решение на конфликта, възникнал на 9 май заради осуетеното богослужение в българската църква „Св. Георги Победоносец“, която отбелязваше в този ден своя храмов празник - Гергьовден.
Тогава в присъствието на много българи, дошли от България, на журналисти от различни медии, възниква спор между архим. Харалампи (Ничев), българин, приет на служба във Вселенската патриаршия, и двама гръцки клирици, изпратени от митрополита на Одрин – Адрианополски митр. Амфилохий. Архим. Харалампи е искал да отслужи литургията, но изпратените от митр. Амфилохий клирици – свещеник и дякон са настоявали те също да участват в службата, като отец Харалампи съслужи на гръцкия свещеник. Това е разгневило българската общност, представена от Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и на общността на цариградските българи с председател Димитри Йотеф. Те са отказали това съслужение, тъй като в този случай по-голямата част от службата е щяла да бъде на гръцки език, който е неразбираем за присъстващите християни от България. В резултат литургия не е била отслужена, а само молебен от архим. Харалампи, тъй като двата български храма в града, макар и собственост на фондацията, са под църковната юрисдикция на Адрианополския митрополит Амфилохий и без негово разрешение в тях не може да се служи.
Особеност на църковната ситуация в Одрин е, че там няма нито един свещеник и гръцките клирици, които местният митрополит Амфилохий вика за служение в българската църква, идват от Гърция.
Архим. Харалампи (Ничев) беше клирик на Българската църква, след много скандали я напусна и по каноничния ред премина на служение във Вселенската патриаршия, където понастоящем е назначен за „председател на българоезичната общност в Истанбул“, служейки в Желязната църква в града и в екзархията. Към момента той е единственият клирик на Вселенска патриаршия, който може да служи на български език в Турция. Според българската страна, за службата на 9 май в българския храм „Св. Георги“ архимандритът е бил поискал и получил предварително разрешение от Одринския митр. Амфилохий да служи в неговата епархия.
Подобни казуси са възниквали и в предишните три години, след кончината на о. Александър Чакърък през 2023 г., който обслужваше българските църкви в Одрин дълго време. През други години са били пращани свещеници от Старозагорска епархия, но Адрианополският митрополит винаги е настоявал в службата да участват и гръцки клирици, а литургията да е на двата езика, предимно на гръцки. Митр. Амфилохий не е известен с голяма дипломатичност и през изминалите години е влошил отношенията си с местната българска общност, чиято собственост са храмовете.
Фондацията на православните българи, която стопанисва двата български храма в града, заяви, че затваря църквата за богослужения, докато не се уреди проблемът службите да се провеждат на български език. „В същото време решихме да забраним на одринския митрополит да влиза в църквата, докато не бъде дадено разрешение за служби на български език. Разбира се, тя ще бъде отворена за посещения. Хората могат да идват и да се молят, да палят свещи. Няма пречка за това. Служби обаче няма да се изнасят”, добави Йотев, цитиран от местни медии.
Конфликтът се е случил пред камерите на присъстващи журналисти и представители на институции и предизвика широк отзвук. Българският генерален консул в Одрин Радослава Кафеджийска коментира случая пред турските одрински медии и по този начин той беше отразен в цялата турска преса. Според нея, ситуацията е била „неочаквана“, но и „продължение на дългогодишен проблем. Митрополитът наложи ограничение за провеждане на служби на български език. В Република Турция обаче службите и богослуженията във всяка църква или място за поклонение се извършват на езика на съответната общност. Република Турция е държава, която еднакво защитава правата на различните народи, различните деноминации и религиозни групи.“
Съюзът на тракийските дружества в България също коментира ситуацията, като отбеляза, че проблемите се задълбочават поради липса на български свещеник, който да обгрижва двата храма в Одрин, след смъртта на о. Александър Чакърък. Те напомнят, че още през март 2025 г. са изпратили подписка до Негово Светейшество Българския патр. Даниил с искане за богослужение на български език в българските храмове в Турция. „Скандалът от 9 май т.г. е пореден повод да напомним на БПЦ, че трябва да се намери решение на въпроса службите в българските храмове на територията на Република Турция да се водят на български език или да се служи на два езика при съвместно богослужение, съгласувано между двете църкви, и да се назначи български свещеник на мястото на починалия през 2023 г. отец Александър Чъкърък, защото българските църкви и българската общност в Одрин се нуждаят от достоен клирик, който да се грижи за техните духовни потребности и да отстоява българските национални интереси.“
Българският патр. Даниил изрази съжаление и недоумение за случая в Одрин и припомни, че „проблемът (за служене на български език и за собствеността на храмовете) е юридически решен, но на практика продължават да възникват затруднения, поради което е необходим диалог и намиране на спокойно и благополучно решение, което да гарантира редовно богослужение на разбираем език. Той допълни, че местното настоятелство има право по турското законодателство да взема решения, но изразява надежда, че чрез преговори ще се стигне до решение, което да позволи нормално богослужение и да избегне допълнителни напрежения.
Българският патриарх не коментира дали решение ще се търси и в средите на Българската църква, която да изпрати подходящ клирик, който да бъде постоянно назначен в Одрин като клирик на Вселенска патриаршия, ползвайки се с подкрепата както на българската общност в Турция, така и на българската държава.
Снимка от молебена, отслужен вместо св. Литургия в църквата "Св. Георги", БТА
