През последната година броят на хората в Русия, които никога не посещават религиозни служби, се е увеличил. Това показва изследване на религиозния център "Ливада" от началото на март т.г. Малко под половината от анкетираните посещават религиозни служби от време на време, показват данните от пролетта на 2026 г. В същото време делът на хората, които изобщо не участват в богослужения, достига 55% и за първи път от 1998 г. насам надхвърля този на посещаващите. Това представлява увеличение с 11 процентни пункта спрямо юни 2025 г. и бележи съществена промяна в религиозното поведение на обществото.
Според изследването 16% от респондентите посещават религиозни служби веднъж месечно, а още толкова – няколко пъти годишно. По 7% заявяват, че ходят приблизително веднъж годишно или още по-рядко. Така, въпреки че известна част от населението запазва връзка с религиозния живот, редовно практикуващите остават относително малка група.
В по-дългосрочен план данните показват значителни колебания. Най-нисък дял на посещаващи религиозни служби е отчетен през 1991 г. – 31%, докато най-високият е регистриран през 2020 г., когато 71% от анкетираните са заявили, че посещават богослужения поне от време на време. Настоящите резултати свидетелстват за обръщане на тази тенденция.
Разликите между отделните социални групи са ясно изразени. По-често религиозни служби посещават жените (51%), хората на възраст над 55 години (51%), респондентите с висше образование (48%) и по-заможните (46–47%). Най-висок дял на посещаемост е регистриран сред жителите на Москва – 61%, както и сред мениджърите и началниците (51%).
Обратно, най-рядко религиозни служби посещават мъжете (60% никога), младите хора до 25 години (68%), хората със средно образование или по-ниско (59%) и респондентите с по-ниски доходи (62%). Висок дял на непосещаващи се наблюдава и сред жителите на градове с население между 100 и 500 хиляди души (60%), както и сред работниците (62%) и учащите (71%).
Данните очертават процес на нарастваща поляризация в религиозността. От една страна, се увеличава делът на хората, които изцяло се дистанцират от религиозния живот, а от друга – постепенно се консолидира група от редовно практикуващи. Особено отчетлив е поколенческият разрив, при който младите хора се оказват значително по-отдалечени от институцията на Църквата. Това поставя въпроси за бъдещето на религиозните общности и за способността им да привличат нови поколения. Прави впечатление, че управленческият елит в столицата посещава най-често църковни богослужения, което е свързано вероятно с обстоятелството, че на това се гледа като доказателство за "политическа благонадеждност".
В същото време липсва ясна пряка зависимост между религиозността и икономическия статус, което подсказва, че религиозното поведение е по-скоро свързано с ценности, социална идентичност и личен избор, отколкото с материални условия. Общата картина показва общество, в което религията продължава да присъства, но все по-често извън рамките на редовната практика и институционалния живот. Несъмнено влияние върху тези процес оказва и превръщането на Православната църква в основен инструмент на държавната пропаганда и в орган за легитимиране на насилието и войната. Макар църковното ръководство да заявява, че никога досега Руската църква не е била в по-привилигирована позиция в обществото, това не води до увеличаване на доверието на хората в нея.
