Днес беше избран нов игумен на Синайския манастир "Св. Екатерина", който е най-старият действащ без прекъсване християнски манастир в света, при това вече близо 14 века сред често враждебни мюсюлмански племена и под такива владетели.
Изборът стана след продължителна и остра криза, която придоби голяма публичност. За нов игумен беше избран отец Симеон Пападопулос. Неговият избор беше единодушен – той получи 19 гласа от общо 20, като бялата бюлетина, според древния обичай в обителта, беше негова. Според разпространената информация и двете страни в братството са подкрепили новия игумен без да възникне оспорване на процедурата.
Издигането на новия игумен архимандрит Симеон се смята за положително развитие, тъй като по свидетелства на запознати хора той бил умерен човек, който се стреми към разбирателство, а имал и добри отношения със своята родина - Гърция. Най-важното е обаче, че с резултата от гласуването се поставят основите за обединение на братството, което предишният игумен архиепископ успя да разедини. Сега има надежди новият игумен, който предстои да бъде ръкоположен в епископски сан и да стане Синайски архиепископ, да се справи с предизвикателствата, най-важното от които е съдебното решение на египетския съд за имуществото на манастира извън самата обител "Света Екатерина". Именно игумен Симеон ще бъде лицето, което ще подпише споразумението с египетската държава.
С избора на новия игумен беше сложен край на бурните събития по наследяването на бившия архиепископ Дамян, който официално подаде оставка след 52 години начело на манастира.
Няколко дни по-рано архиеп. Дамян обяви публично оставката си. В изявлението си той казва, че "с пълно съзнание за края на моето 52-годишно служение на кормилото на нашата обител смирено подавам оставката си като игумен и архиепископ Синайски“. Изтъква сериозните трудности, пред които е изправен манастирът: съдебна конфискация и заплаха за имуществото му, както и липсата на официално юридическо признание в Египет. Според него новият архиепископ трябва да получи египетско гражданство, а монасите – дългосрочни разрешения за пребиваване. В своето обръщение, което беше публично обявено, бившият архиепископ подчертава, че през дългите години служение е действал в интерес на манастира и неговото оцеляване: „С постоянство и упоритост държах далеч от стените на нашата обител онези, които я застрашаваха. Не крия, че се страхувам за бъдещето ѝ“. Той благодари на всички, които са подкрепяли манастира през годините: Гърция, Вселенската патриаршия, Александрийската патриаршия, както и църквите на Кипър и Гърция. Прави впечатление пропускането на Йерусалимската патриаршия, чиято юрисдикция над автономната обител архиеп. Дамян напоследък не признаваше (разбира се, това нямаше никакви правни и канонични последици). Той поиска и прошка от духовенството и вярващите по особен начин: „Ако някого съм обидил, моля за прошка. На тези, които въпреки старостта и усилията ми ме изтощиха, прощавам за нещата, в които бяха прави (!). За останалото оставям небето да съди“.
