На 7 септември 2025 г. в руската столица проведоха мащабно шествие, посветено на Събора на московските светци, оглавено лично от Руския патриарх Кирил. Шествието беше замислено и като централно мероприятие за светския празник на Деня на Москва, като през тази година двата празника съвпаднаха.
Шествието започна от катедралния храм „Христос Спасител“ и стигна до Новодевическия ставропигиален манастир – това е нов маршрут, защото нито в ново време, нито в миналото по него са минавали литийни шествия. Въпреки това патриархът нарече маршрута исторически и каза, че се възражда „забележителна духовна традиция, прекъсната от богоборците, които за кратко поробиха нашата страна“.
Маршрутът беше седем километра, като църковните медии не пропуснаха да подчертаят физическата издръжливост на патриарха на фона на слуховете за влошено здравословно състояние: „Патриархът показа отлична физическа форма“, пишат православно-патриотични източници. При все това по-голямата част от маршрута патриархът премина с кола.
Около 40 000 вярващи от всички енории на столицата се включиха в събитието. Подобно шествие с такъв мащаб в руската столица не е имало от десет години. Последното се състоя през 2015 г., когато повече от 10 000 души, водени от патриарха, преминаха от Кремъл до Високо-Петровския манастир, носейки иконата на свети Петър, Московски чудотворец (светецът живял в 13-14 н. и бил Киевски и всеруски митрополит; в 1325 г. той пренесъл седалището на митрополията от Киев в Москва, бел. ред.). Тогава събитието беше посветено на 700-годишнината от началото на служението на светеца в Москва и от основаването на Високо-Петровската обител.
Официалните данни са за 34 до 40 000 участници в московския "кръстен ход", но не липсват и хиперболи от православно-патриотични източници за включили се 100 и дори 150 000 души. Последните полемизират по този начин със статистиката, според която през тази година през юни на Курбан байрам в Москва се събраха 250 000 мюсюлмани, като 80 000 се молеха в централната джамия. Че събитието имаше и такава цел, намекна и патриархът, който в проповедта си преди началото му отбеляза, че шествието е замислено „като свидетелство за това, че Москва е действително православната столица на нашето отечество... Тя е град, който няма да се откаже от своето християнско наследство. Това е историческата истина и справедливостта, които ние, участниците в кръстния ход, припомняме и утвърждаваме с него“.
Но основното послание на шествието прозвуча под формата на молитвен призив, утвърден от патриарха и гръмогласно произнесен от архидякона: „Молим се за президента на нашата страна Русия Владимир Владимирович, щото от небесата да му се даде… добре да управлява нашата страна, мир и благопорядък в нея да насажда.“
Още на 22 август в московските енории беше залепена заповедта: „Председалите на московските храмове трябва да осигурят участие от всяка енория не по-малко от 30 миряни, а от тези с много клирици (там, където служат повече от един свещеник), метоси и ставропигиални манастири — не по-малко от 50 миряни.“
Специален циркуляр беше изпратен и за това, че Руската църква си сътрудничи с организацията „Русская община“, която ще охранява шествието. Доскоро властта беше готова да включи тази организация в списъка на екстремистките, но в условията на радикализация на цялото общество сега вече стана нормално Руската църква да си сътрудничи с нея. „Русская община“ е най-влиятелната в момента крайнодясна националистическа организация в Русия, основана в края на 2020 г., описвана като антиислямска, антиимигрантска, антикавказка и проправителствена. Разцветът ѝ настъпва след нахлуването на руската армия в Украйна през 2022 г., като активно подкрепя войната и репресиите вътре в Русия. Нейните членове са много дейни в акциите срещу работниците имигранти. За неин неофициален покровител се смята ръководителят на Следствения комитет на Русия Александър Бастрыкин. Използват православна символика и се легитимират като привърженици на „традиционните ценности“. Изданието „Осторожно, новости“ пише, че организацията влиза в първата петица на главните доносници в страната, въз основа на чиито доноси властта предприема репресивни действия срещу граждани и организации. Официалното привличане на организация като „Русская община“ за охрана на църковни събития легитимира нейните действия и е още един тежък удар върху Православието в Русия.
Стилистиката на църковното шествие беше издържана в духа на путинските патриотични шествия: малко хоругви, но много знамена (предимно червени), малко богослужебни песнопения, но много скандирания и лозунги, главният от които беше: „Ние сме руснаци, с нас е Бог!“. Вирусно в мрежата стана видео, на което този лозунг с акцент скандират студенти от Николо-Угрешката семинария, дошли от Африка – граждани на Кения, Танзания, Уганда, Мадагаскар, доведени в Русия да учат, за да подсигурят кадри за експанзията на РПЦ в каноничната територия на Александрийската патриаршия.
Привържениците на радикалните „Сорок сороков“ имаха дрескод – червена горна дреха и червено знаме „Спас Неръкотворни“. Знамето е символ на военните действия срещу Украйна и се поставя върху руската военна техника. Като военен символ то получи одобрение и от Путин. Припомняме, че български политически организации, позициониращи се в „православно-патриотичния“ сегмент, също направиха опит да превърнат днешния руски военен символ в част от публичната стилистика на Българската църква (виж тук).
Въпреки че главната цел на шествието беше да демонстрира подкрепата на Църквата и на столичното население за войната на Кремъл, официалните светски медии отделиха подчертано малко време на „невижданото църковно шествие“. В обзора на медийното му отразяване „Новая газета Европа“ обръща внимание, че в централната емисия на "Россия – 24" събитието отстъпи като приоритет и отделено време на конгреса на арменската диаспора. На фона на това, че патриархът заема осмо място в протокола на Кремъл, организираното лично от него мащабно събитие беше демонстративно подценено в държавните медии. Към това се прибавя и почти пълната липса на политическо присъствие. Анализатори коментират, че на режима в Кремъл не му е приятно да види толкова хора да маршируват в центъра на столицата, добре организирани, между които и националисти, паравоенни организации, бивши участници във войната в Украйна и др.
Оценки и реакции:
Положителни: Кирил Фролов, ръководителят на „Асоциацията на православните експерти“ към РПЦ, заяви заплашително: „Десетки хиляди вярващи взеха участие в кръстния ход в Москва на 7 септември. Хората вървяха с хоругви и се молеха за победата на Русия в Специалната военна операция. И неслучайно кръстният ход беше в чест на московските светци, които са били привърженици на мощна и цивилизована Руска държава и със своите молитви ще помогнат на нашата армия…. Така ще вървим и в Харков по Сумская, и в Одеса по Дерибасовская, и в Киев по Крещатик.“
Валентин Лебедев, Съюз на православните граждани: „Маршрутът на кръстния ход беше специално прокаран така, че кръстоходците да минат покрай сградата на Министерството на отбраната на Русия, където те усърдно се молеха за православна руска победа и за недопускането на „позорен мир“, който би довършил руското Православие в неговия извор – Киев, майката на руските градове. Затова силите, които не желаят нашата победа, направиха всичко възможно да не говорят за кръстния ход, да занижат числеността му, да забранят знамената на Руската империя, които са символ на суверенитета на Русия: черно-жълто-бялото знаме е дошло в Рус от Византия и е символ на непрекъснатостта на вселенската Православна империя“.
Критични: Ксения Лученко за „The Moscow Times“: „Нямаше политическо представителство… и политически лозунги; много малко руски държавни знамена, а буквата Z – милитаристкия знак, изглежда, беше забранена. Поне в телеграм-каналите участниците в шествието писаха, че през рамките за проверка не позволявали да се пренасят „имперки“ — черно-бяло-жълти знамена. Може да се предположи, че е действала забрана и за друга прекалено политизирана символика. Вероятно това е резултат от договорености между представители на РПЦ и властите: масови политически акции може да провежда само държавата. Но както обикновено става с РПЦ, всичко, което се обявява за „неполитическо“, на практика излиза много патриотично. Точно по същия начин уж отсъстващата милитаристка символика се появява върху червените знамена с образа на Спас Неръкотворни, върху които е написано: „ПокроV и Zащита“.
…Организираха тълпата и задаваха тон на цялото шествие членове на „Руската община“ и по-дребни националистически организации – „Руската дружина“ и „Двуглав орел“ на Константин Малофеев, православните биячи от „Сорок сороков“ и др. Хиляди млади мъже в бели и черни тениски с логото на „Руската община“ вървяха в редици — очевидно беше мобилизиран не само московският актив. Един от очевидците сподели впечатление в социалните мрежи: „Тълпата представляваше редици от млади яки момчета, оцветени в цветовете на своята организация. Белите — „общинниците“ вървяха непосредствено след духовенството, демонстрирайки кой в тази къща е господар […] Това, което видях, беше демонстрация на мощта и единството именно на „Руската община“ и изобщо на местния фашизъм. И демонстрацията беше повече от убедителна“.
Сергей Чапнин: „Кръстният ход стана знак за пълната лоялност на обществото (по-умерено консервативната му част) към всяка власт – и църковна, и държавна. Да, патриаршията спусна във всички енории „нормативи на участие“, кой колко бойци (зачеркнато) миряни трябва да изпрати. Но броят на участниците надмина всички очаквания. Никакво отвращение към патриаршията не се наблюдава. Властта изигра добре това, че масови шествия не е имало вече много отдавна. Порасна младеж, за която такава проява е нещо невиждано. Само преди шест години, по време на пандемията, администрацията на президента зави всички възможни кранчета и те и досега не са развинтени. Дори някакво леко, неполитическо, но многолюдно шествие беше немислимо във военно време. Вчера рискуваха да изпуснат парата. И не напразно. Никакви политически провокации нямаше. Няколко десетки хиляди души (официалните оценки – 40, а особено впечатлителни твърдят, че са били 150 хиляди) демонстрираха пълна лоялност и към РПЦ и към държавната власт“.
