„Слава във висините Богу и на земята мир“ се чува отново в един свят, изпълнен с жестокости, социална несправедливост и потъпкване на човешкото достойнство, каза Вселенският патриарх Вартоломей в своето Рождественско послание, в което постави акцент и върху бързото технологично развитие в нашето време. Удивителният напредък на науката и техниката не достига до дълбините на човешката душа, казва той в посланието си, тъй като човекът винаги е нещо повече от това, което науката може да измисли и към което се стреми техническият прогрес. „Пропастта между небето и земята не може да бъде преодоляна по научен път в човешкото същество“, посочва той. Църквата не е технофоб, а подхожда към научното познание като към „дар, даден от Бога на човека“, без обаче да пренебрегва или премълчава опасностите от вярата във всесилието на науката.
Ето и целия текст на Рождественското послание:
„Чрез единственото ново нещо под слънцето в човека се отваря пътят на благодатта на обòжението и се обновява цялото творение. Рождество Христово не е преживяване на сантименталности, които „идват бързо и още по-бързо отминават“. То е екзистенциално участие в събитието на божественото домостроителство. Както свидетелства евангелист Матей, водачите на света са искали от самото начало да унищожат Божествения Младенец. А за вярващите заедно с „Христос се роди“ от празника на Въплъщението на Сина и Словото на Бог Отец и заедно със скръбните песни на Христовите страсти звучи винаги и „Христос възкръсна“ – ангелската вест за победата над смъртта и очакваното общо възкресение.
„Слава във висините Богу и на земята мир“ се чува отново в един свят, изпълнен с жестокост, социална несправедливост и погазване на човешкото достойнство. Удивителният напредък на науката и техниката не достига до дълбините на човешката душа, тъй като човекът винаги е нещо повече от това, което науката може да измисли, и от това, към което се стреми техническият прогрес. Пропастта между небето и земята не е научно преодолима в човека.
В днешно време се говори за „мета-човека“ и се възхвалява изкуственият интелект. Разбира се, мечтата за „свръхчовек“ не е нова. Идеята за „метачовека“ се основава на технологичния прогрес и на снабдяването му с невиждани в човешкия опит и история средства, чрез които той ще може да надхвърли действащата досега човешка мярка. Църквата не е технофобска. Тя подхожда към научното познание като към „дар, даден от Бога на човека“, но без да пренебрегва или заглушава опасностите от вярата във всесилието на науката. „В енцикликата на Светия и велик събор на Православната църква (Крит, 2016 г.) се подчертава и приносът на християнството „за здравото развитие на цивилизацията“, тъй като Бог „е направил човека управител на божественото творение и Свой съработник в света“. След това се отбелязва: „Православната църква издига Богочовека като крайна мярка за всички неща, а не съвременния човеко-бог: „Не казваме, че човек е обожествен, а че Бог е станал човек“ (Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра). Отговорът на критичния въпрос как до последния „осми ден“, с титанизма и прометеизма на технологичната цивилизация, с нейните трансформации и изменения, сред антропотеистичните трансхуманизми или свръххуманизми, ще бъде съхранена „цивилизацията на личността“, уважението към нейната святост и разкриването на нейната красота, е даден веднъж завинаги в тайнството на Богочовечеството. Бог Слово стана плът, „истината дойде“ и „сянката отмина“.
За човека истинността винаги ще бъде свързана с неговата връзка с Бога, като отговор на Божието снизхождане към него и като очакване и среща с идващия Господ на славата. Тази жива вяра подкрепя усилията на човека да се справи с противоречията и предизвикателствата на земния си живот, с оцеляването, както и с общественото и културното развитие. Нищо в нашия живот обаче не успява без да бъде съотнесено към Бога, с хоризонт към „пълнотата на живота, пълнотата на радостта и пълнотата на познанието“ в Неговото Царство.
Рождество Христово е възможност да осъзнаем тайнството на Божията свобода и великото чудо на човешката свобода. Христос хлопа на вратата на човешкото сърце, но единствено човекът, който е удостоен със свободата, може да я отвори.
„Разбира се, без Него, без Христос – пише блаженопочиналият отец Георги Флоровски, – човек не може да направи нищо“. И все пак има нещо, което може да бъде направено само от човека – да откликне на Божия призив и „да приеме Христа“.
С „Да“ на призива отгоре Христос се разкрива като „истинската светлина“, като „пътят, истината и животът“, като отговор на крайните въпроси и търсения на ума, на сърдечните копнежи и надежди на човека, но и на въпроса за произхода и смисъла на творението. На Христос принадлежим, в Него всичко е обединено. Христос е „Алфата и Омегата, първият и последният, началото и краят“. В доброволното Му въплъщение „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“, Словото Божие „не прие отделен човек, а облече в Себе Си човешката природа“, като по този начин положи основата на общото вечно предназначение и единството на човечеството. Той не освобождава само един народ, а цялото човечество; не само разделя спасително историята, но обновява цялото творение. Заедно с историята, за всички създания окончателно и определящо важат „преди Христа“ и „след Христа“. По време на целия си път в света, в историята и чрез нея към Последните времена, към незалязващия ден на небесното Царство на Отца и Сина и Светия Дух, Църквата, която е „не от света“, свидетелства за истината, извършвайки своето освещаващо и духовно дело „за живота на света“.
Братя и чеда в Господа,
С благочестиво сърце, прекланяйки колене пред света Богородица, която държи в обятията си Младенеца, и смирено покланяйки се на „Словото, Което беше в началото“ и прие нашия образ, пожелаваме на всички вас благословено свето Дванадесетдневие (от Рождество Христово до Богоявление, бел. ред.), както и нова година, която да бъде успешна, здрава, мирна, плодотворна в добри дела, изпълнена с духовна радост и божествени дарове, в която целият християнски свят ще чества и почита 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея.
