Руският патриарх Кирил заяви след службата за Успение Богородично в Успенския събор в Кремъл, че за Руската църква не съществуват политическите граници в постсъветското пространство. Той подчерта отново съществуването на една единна „Света Рус“, в която столиците на Украйна и Беларус са важни духовни центрове:
„Въпреки появата на политически граници в т. нар. постсъветско пространство, за Руската православна църква такива няма, защото ние сме църква на цялата Рус и за менe Киев, Минск и другите столици на републиките са важни духовни центрове на единната Света Рус“.
Патриархът е сигурен, че повечето клирици и миряни в Украйна искат да бъдат част от Руската църква:
„Това съзнание прониква в по-голямата част от нашия клир, от вярващия народ, и то не само в Руската федерация, но дори и на места, където човек може да загуби свободата си за изразяване на подобни възгледи“ – заяви той, визирайки Украйна.
Той нарече украинските епископи и свещеници „нашите архиереи и клирици“, които „… мъжествено понасят удара в този момент на смутно време. По друг начин не мога да го нарека – това е смутно време (време на междуособици и нападения на външни врагове) в руската история, и то далеч не първото в Русия“.
Патриархът заяви също, че тази връзка с центъра на Москва се поддържа чрез „каноническото единство“:
„Бих искал да изразя благодарността си към нашия (sic!) епископат и духовенство във всички страни, които са се формирали на територията на историческа Рус, за това, че при всички тежки обстоятелства са запазили каноничното единство“.
Според патриарха запазването на „каноническото единство с Москва“ е условие „да останеш от светлата страна на историята“:
„Тези, които ще останат верни на духовното единство на нашата (руска) църква, на нейната спасителна мисия за цялото пространство на Светата Рус, ще останат от светлата страна на историята и в крайна сметка ще възтържествуват“.
Накрая патриархът похвали ролята на Владимир Путин и пожела на всички православни християни в Украйна и Беларус да се чувстват „граждани на Светата Рус“ – „не в юридически, а в духовен и философски смисъл“.
Бел. ред.: Това е нагледен пример в живота на Църквата как „каноничното единство“ може да се превърне в инструмент на беззаконие. В подобни исторически ситуации са възниквали повечето автокефални поместни православни църкви.
С това публично изказване патр. Кирил отново изпрати ясно послание на украинското правителство, че Украинската православна църква продължава да бъде част от неговата юрисдикция. Както и че нейната главна мисия е да остане вярна на идеята на „руския свят“. Това е основният „камък за препъване“ в диалога през последната година между УПЦ и правителството в Киев, според което УПЦ продължава да присъства в документите на Московска патриаршия като нейна най-голяма съставна част.
В тази си позиция Руската църква неотклонно следва примера на Владимир Путин, който в публичните си изказвания винаги нарича УПЦ „Руската църква в Украйна“. Именно поради тази причина украинското правителство смята, че обявената независимост на УПЦ през 2022 г. е привидна, а УПЦ продължава да бъде използвана за транслиране в обществото на политически послания, облечени в духовни слова.
Припомняме, че не само РПЦ, но и нито една поместна православна църква, в това число и Българската, не признава решението на УПЦ да обяви независимост (доколкото РПЦ не се е съгласила с това) и те продължават да бъдат смятани от всички за част от МП, каквото е желанието на патр. Кирил и на властта в Кремъл.
