След продължително боледуване днес, 20 юли 2024 г. – Илинден, в Атина е починал митрополитът на Берат, Авлона (Вльора) и Канина Игнатий, който около три десетилетия беше архиерей и член на Св. Синод на възстановената Албанска православна църква. При наличието на около хиляда и петстотин епископи в поместните православни църкви много често има съобщения за ръкоположение на нов епископ някъде по света, както и за смъртта на други. Случаят с митр. Игнатий обаче е по-особен.
Той е роден през 1934 г. в с. Продром край гръцкия град Тива. Казвал се е Йоанис Триандис. Завършва богословско образование и през 1967 г. е ръкоположен за йеродякон и йеромонах. Парадоксалното е, че приема свещен сан в годината, когато комунистическият режим в Албания обявява страната за първата безбожническа държава в света и „закрива“ всички вероизооведания. Тогава обаче това няма връзка с неговата личност.
Първо архим. Игнатий служи двадесет и пет години в Тиванската епархия, Гърция. Когато пък се взема решение за възстановяване на дейността на Албанската православна църква, той е сред тримата гръцки архимандрити, които със съответните препоръки през 1992 г. са избрани от синода на Вселенска патриаршия да бъдат ръкоположени за митрополити в тази изстрадала и възкръсваща от пепелта поместна църква. И тримата обаче не са приети от албанските власти, защото не са от албански етнически произход. Единствено Андруски митрополит проф. д-р Анастасий (Янулатос) е приет за архиепископ, съответно глава на АПЦ. След няколкогодишни преговори между Патриаршията и властите в Албания тримата избрани митрополити бяха ръкоположени в Истанбул през 1996 г., но от тях само Игнатий беше приет в страната, а другите останаха „на покой“ в Гърция. При това митр. Игнатий трябваше да изчака още две години и успя да заеме поста си едва през 1998 г. на почти шестдесет и четири годишна възраст Поради това и по-горе беше писано, че „около три десетилетия“ е бил митрополит – зависи как се броят годините на служението му.
Като смирен клирик и усърден пастир на православното си стадо митр. Игнатий положи огромни усилия, както и останалите архиереи на АПЦ, за възстановяването на църковния живот в Албания. Възстановяваха се както храмове, превърнати междувременно в какво ли не, така и съставът на клира, изключително оскъднял след двадесет и пет годишните гонения. В първите години там те служеха в приспособени за църковни нужди помещения и дори на открито, като същевременно събираха средства и с големи жертви строяха храмове. Изпратиха много младежи да се учат за свещеници в Гърция и други страни, но основаха и своя школа, където се преподават богословските науки на албански език. Известен брой момчета от български произход дойдоха да учат и у нас, но от тях няма сведение някой да е станал клирик на Православната църква в Албания.
Успоредно с богослужебната и просветната дейност вървеше и социално-благотворителната работа на архиепископ, митрополити, свещеници, миряни. Самите те живееха и живеят скромно, дори бедно, но при нужда се притичват на помощ на християни, друговерци, че и на невярващи – без да ги делят, защото добре разбират Христовата притча за добрия самарянин и се ръководят от нейните поуки. При междуособици, природни бедствия и сериозни кризи Православната църква в Албания винаги е сред първите, които оказват морална и материална подкрепа на населението. И така АПЦ се доказа като важен и незаобиколим фактор в народното битие на Албания. На предна линия пък винаги беше и изрядният духовник митр. Игнатий.
Бог да прости и помилва Своя верен служител Бератски, Авлонски и Канински митрополит Игнатий и да го приеме в Отеческите Си обятия!
