От 24 до 28 септември в манастира Бранковяну, Самбата де сус, Румъния, се проведе международна конференция на тема “Бъдещето на богословското образование в Централна и Източна Европа”, организирана съвместно от Световния съвет на църквите, Конференцията на европейските църкви и Православната академия в гр. Волос, Гърция. В конференцията взеха участие 42 учени от 17 държави. От българска страна в конференцията участваха проф. д-р Иван Желев Димитров и гл. ас. д-р Ивайло Найденов от Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, доц. д-р Димитър п. Маринов Киров, декан на Православния богословски факултет на В. Търновския университет “Св. Кирил и Методий”, и MPhil. Венцислав Каравълчев от CMS (Англия) - преподавател в Богословския институт "Св. Андрей Първозвани" и Киево-Могилянския университет, Украйна.
Конференцията беше открита с доклад на проф. д-р Конрад Райзер, бивш генерален секретар на ССЦ. Специално внимание в повечето доклади беше отделено на нуждата от по-тясно сътрудничество на богословските учебни заведения в Европа независимо от конфесионалната им принадлежност. В тази връзка прот. д-р Виорел Йоница, професор по богословие в Букурещ и член на ръководството на КЕЦ, подчерта значението и изпълнението на практика на решенията от Грац, Австрия, подписани от представителите на много православни, протестантски и католически средни и висши учебни заведения за обмен на опит, студенти и литература при посредничеството и с финансовата подкрепа на ССЦ, КЕЦ и КПЦ.
По време на кръглата маса и интересните дискусии беше повдигнат въпросът за икуменизма и антиикуменическите настроения сред православни, католици и протестанти. Един от акцентите беше върху думите на проф. д-р Петрос Василиадис от Солунския университет, доскоро президент на WOCATI (Световна федерация на асоциациите на богословските институции), че в съвременния динамично развиващ се свят християнството е изправено пред много и различни предизвикателства и заплахи, което налага обединяване на усилията на всички християни в Европа и по света за тяхното преодоляване.
Особено интересна стана дискусията, когато започна дебатът за антиикуменическите настроения, които преобладават не само в православния свят, но в еднаква степен и сред католици и протестанти. В тази връзка православните акцентираха върху популизма и видимата безпринципност на мнозина, в това число и от висшия клир на Църквата, претендиращи да бъдат съвест и глас на Православието, отричащи всяка форма на диалог и общение с инославни, обявяващи за отстъпници, предатели и икуменисти всички православни, дръзнали да свидетелстват за вярата си пред католици и протестанти. Същевременно обаче същите тези хора ухажват и се радват на “вниманието” на забогатели атеисти, които ги даряват с пари, луксозни автомобили и вещи, които впоследствие трябва да бъдат многократно изплатени, при това изцяло за сметка на Църквата. По този начин определящите се за строго православни навлизат в един порочен кръг, те яростно бичуват онези, които макар и неправославно, все пак вярват и изповядват Иисус Христос, а милват и са “милвани” от онези, които отричат и се подиграват с Христос, но имат излишък от средства, които могат да насочват, където си пожелаят.
Прекрасен пример за държание с инославни по време на конференцията даде архим. Теофил (Паръяну), последният голям румънски старец, духовно чадо на о. А. Бога и о. Серафим (Попеску). Той специално дойде да приветства и благослови участниците в конференцията. Без стеснение и лукавост отговаряше на зададените му въпроси, включително и на най-деликатния - този за отношението му към икуменизма. Това стана и кулминацията на неговото слово, което въпреки напредналата му възраст (80 г.) и слепота, продължи близо два часа и което той произнесе прав. Относно икуменизма старецът заяви следното: „Ако ме попитат дали съм икуменист, ще кажа – не, ако ме попитат дали съм антиикуменист, ще кажа – не. Просто съм скептик, защото нито една от идеите на икуменизма няма реални въплъщения. Католиците искат всички да станат католици, православните – православни, а протестантите са готови да тръгнат след победителите”. Старецът Теофил даде прекрасния пример за стотника от Капернаум (Мат. 8:5-13), илюстриращ това, че всеки може да научи нещо от другите, но всичко трябва да става с любов и взаимно уважение, защото в Царството Божие навярно мнозина и от Изток, и от Запад ще седнат на една трапеза със старозаветните пророци.
Участниците в конференцията бяха топло посрещнати и приветствани от митрополита на Трансилвания д-р Лаврентий (Стреза), професор по литургика и декан на Богословския факултет в Сибиу. Той даде официална вечеря в митрополитския дом за всички участници и сподели интересни моменти от своя живот и от живота на епархията си. За българските участници беше интересно да научат, че само във факултета в Сибиу се обучават близо 700 православни студента, а подобни висши богословски училища в Румъния има 12, плюс четири катедри по богословие към други висши учебни заведения, където се обучават в момента 9365 студента. Броят на средните богословски училища (тип семинарии) е 33. В Румъния над 10 000 богослова преподават вероучение в средните училища.Конференцията излезе с общ документ, съгласуван с всички участници, в който освен с основната концепция за нуждата от по-тясно сътрудничество между богословските висши учебни заведения в Централна и Източна Европа ясно се заявява, че е нужно да се излезе от създадените негативни стереотипи на междукофесионалното сътрудничество, че диалогът между инославни трябва „да развива и задълбочава нашето приятелство и същевременно да избягва умишлено насаждани и утвърждавани грешни концепции за строеж на една монолитна супер църква и изкривени образи за другия”.
