На 25 март Грузинската православна църква отбелязва своята автокефалия, която тя обявява през 1917 г., като отхвърля руската църковна зависимост. Всяка година на този ден грузинската църковна власт отбелязва с молебен това историческо събитие, като в посланията си припомня, че Руската империя е използвала Църквата за своите политически цели, за подчиняване и асимилация на грузинския народ. Тя не е допускала автокефалия на Грузинската църква, за да може да държи грузинския народ не само в религиозно, но и в културно и политическо подчинение.
И през тази година местоблюстителят на Грузинския патриаршески престол митр. Шио Муджири припомни тези събития в словото си, произнесено след молебена в катедралния храм на Тбилиси „Света Троица“:
„Когато в началото на 19 в. Руската империя присъедини към себе си Грузия и ние загубихме политическата си независимост, скоро след това последва и отмяната на автокефалията на нашата църква и загубата на църковната ни независимост, което беше незаконен акт от гледна точка на църковното право. Това ужасно състояние продължи повече от сто години. Въпреки това видни грузински духовници и светски лица не преставаха да полагат усилия за възстановяване на нашата автокефалия. В началото на 20 в. нашите духовници проведоха събор, на който повдигнаха въпроса за възстановяването на автокефалията, а през 1906 г. този въпрос беше повдигнат и на заседание на руския синод в Петербург. Но, както е известно, въпреки тези дискусии имперското правителство и църковното управление всячески се стараеха да не допуснат възстановяване на автокефалията в Грузия.
Тези събития са много добре описани в писмото на католикос-патриарха Леонид Окропиридзе (1918-1921 г.) до Московския патриарх Тихон. Днес аз искам да ви прочета откъс от това забележително писмо, в което католикос-патриархът напомня за позицията на последните руски екзарси в Грузия относно възстановяването на нашата автокефалия. Ето какво пише той на руския патриарх: „Екзархът архиепископ Никон пише на 20 януари 1908 г. до първия член на Свещения Синод митрополит Антон: „Грузинското духовенство е въвело преподаване на богословските предмети на грузински език в семинариите и в духовните училища, но това категорично не бива да се допуска… Ако допуснем обучение на грузински език по богословие, ще трябва да стигнем и по-далеч, за да запазим основите на държавността и може да се наложи… да лишим семинарията, като училище на национален език, от издръжка от държавната хазна и от тези права, които тя предоставя на своите ученици, докато тя не стане напълно руска… Тогава със съжаление за извършеното и със сълзливи молби за прошка грузинците ще се откажат от своите национални тежнения и ще ни молят да им върнем онова, което са имали“. Нима може, брате, авторът на тези думи да разреши положително въпроса за автокефалните права на Грузинската църква?“.
Грузинският патриарх Леонид припомня и рязко отрицателното отношение на следващите руски екзарси Инокентий, Алексий и Платон: „И приемникът на архиеп. Никон, архиеп. Инокентий, заяви, че не признава Грузинсакта църква… Архиеп. Алексий пък нарече стремежа на грузинците да възстановят църковната си самостоятелност фантастично заблуждение на грузинската автокефалистка интелигенция“.
Това писмо прекрасно отразява огромната съпротива, в условията на която ръководството на нашата църква е трябвало да се бори за автокефалия. И това е продължило до началото на 1917 г., когато в Русия са се случили събитията от Февруарската революция. Нашите йерарси са се възползвали от това и на 12 март са обявили възстановяване на автокефалията в Патриаршеската катедрала „Светицховели“. Това е бил огромен празник и радост за нашата страна.
Както е известно, през 1990 г., на празника Тържество на православието, което отбелязахме вчера, Константинополският патриарх Димитрий връчи на Грузинската църква две грамоти, потвърждаващи нашата историческа автокефалия и признаващи патриаршеското достойнство на нашата църква.
Това са събитията, които честваме днес, братя и сестри, и които днес, повече от всеки друг път, трябва да оценим като велика милост Божия“, отбеляза местоблюстителят митр. Шио.
Бел. ред.: В интерес на истината Константинополската патриаршия днес не признава патриаршеското достойнство на Грузинската църква, което тя е получила още в Средните векове, както постъпи и с Българската православна църква през 1953-1961 г., и затова постави нашите две патриаршии на последните две места сред патриаршиите.
