Православни младежи от Африка, изпратени в Русия, за да учат в духовните семинарии и след това да се върнат в страните си като клирици на „Руската екзархия“, са изпращани на фронта в Украйна.
Това стана ясно от отчета на Константин Городица, ръководител на работата с чуждестранните студенти в Африканската патриаршеска екзархия. Той ръководи и руско-китайския културен център „Жар птица“, който изпраща индийски и непалски студенти като доброволци за работа в руски манастири.
Обучението на африкански младежи в руските семинарии беше широко рекламирано като една истинска мисионерска дейност, извършвана от РПЦ на африканския континент.
Сега обаче става ясно, че тяхната съдба в Русия съвсем няма да е свързана с църквата, а те ще воюват в Украйна.
Руските медии цитират Елена Суботина, представител на Министерството на информацията на Донецката народна република, която разказва за доброволците, работили по възстановяването на Николо-Бавикинския манастир: „Доброволците научиха за манастира от Руско-китайския културен център „Жар птица“, който се занимава с подпомагане на руските църкви. Групата, състояща се от африкански, индийски и непалски студенти, ангажирани с реставрацията на Николо-Бавикинския манастир в Рязанска област, скоро ще се отправи към зоната за специалната военна операция. Студентите, които са пристигнали в Русия през май 2023 г., първоначално са планирали да учат в семинарията с цел по-нататъшна служба като духовници или монаси“.
Всички африкански доброволци бяха кръстени от гръцки свещеници в православието.
В коментар на новината, която в руската преса се представя като нещо положително, дякон Андрей Кураев пише:
„Разбирам, че младежи от различни страни са доведени в Русия, за да бъдат обучени в семинарии и след това изпратени у дома като свещеници. Защо обаче изведнъж в това пътуване се появява военен етап? Нима има изобилие на православни младежи в Африка? Или пък има такъв недостиг на руски мъже на фронта, че се налага да ги мобилизират от входа на семинарията?
Или пък промиването на мозъци в манастирите е такова, че на човека му се приисква не да се моли, а да стреля (и то по православни християни).
Превръщането на „мисионерските“ пунктове в центрове за набиране на наемници не е нова страница в историята. По този начин византийците са измъквали дружинници от новопокръстена Русия за своите граждански и други войни, например за „Въстанието на Фока“. Но да се види такова нещо днес е безценно!
Нима има по-силна илюстрация за Христовата присъда към фарисеите: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас“.
