Послание на Св. Синод на Гръцката църква относно законопроекта за въвеждането на граждански брак на еднополовите двойки беше прочетено в неделя, 4 февруари, във всички храмове в Гърция.
„Църквата не може да приеме хомосексуалния брак“, се казва в посланието. Законопроектът за еднополовите двойки насърчава, според Св. Синод, „премахването на бащинството и майчинството и превръщането им в неутрално настойничество. Църквата не може да приеме всичко това, защото би предала своята мисия“, се казва в него.
Видимо в отговор на заявлението на премиера К. Мицотакис, че държавата приема законите самостоятелно, а не заедно с църквата, както е било в миналото, от Св. Синод заявяват, че „Църквата нито съ-управлява, нито е в опозиция на управлението“, но при все това църквата има дума в гръцкото общество и тя трябва да бъде уважавана.
По-конкретно в посланието се казва:
1. Делото на Църквата през вековете е било двойно, т. е. богословско, чрез изповядване на нейната вяра, както е разкрита от Христос и живяна от нейните светци, и пастирско – чрез ръководство на хората за живот в Христа.
Това дело е отразено в Св. Писание и в решенията на вселенските и поместните събори, които са установили определенията за православната вяра и свещените правила, определящи границите, в които трябва да се движат всички нейни членове – духовенство, монаси и миряни.
По този начин Църквата пастирства, т. е. лекува духовните болести на хората, за да могат християните да живеят в общение с Христа и със своите братя и сестри, за да се освободят от егоизма и да развият боголюбието и човеколюбието, т. е. за да може егоистичната, себична любов да се превърне в безкористна любов.
2. Бог обича всички хора – праведни и неправедни, добри и лоши, свети и грешни; същото прави и Църквата. Освен това Църквата е духовна лечебница, която лекува хората без да изключва никого, както показва Притчата за добрия самарянин, която Христос ни разказва (Лука 10:30-37). Болниците и лекарите правят същото за физическите болести. Когато лекарите извършват хирургически операции на хора, никой не може да твърди, че те нямат любов.
Хората обаче реагират по различен начин на тази любов на Църквата. Някои я желаят, а други – не. Слънцето изпраща лъчите си на цялото творение, но едни биват осветявани, а други – изгаряни и това зависи от природата на тези, които получават слънчевите лъчи.
Така Църквата обича всички свои кръстени чеда и всички хора, които са Божии създания – млади и стари, семейни и безбрачни, духовници, монаси и миряни, учени и неуки, началници и управлявани, хетеросексуални и хомосексуални, и упражнява своята милосърдна любов, но разбира се, при условие че тези хора я желаят и наистина живеят в Църквата.
3. Богословието на Църквата относно брака произтича от Св. Писание, учението на отците на Църквата и тайнството на брака.
В кн. Битие е написано: „И ги благослови, казвайки: „плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята“ (Бит. 1:28).
Това означава, че „двойствеността на мъжката и женската природа и тяхното взаимно допълване не са социални изобретения, а са предвидени от Бога“; „свещеността на връзката на мъжа и жената се уподобява на връзката между Христос и Църквата“; „християнският брак не е просто партньорство, а свещено тайнство, чрез което мъжът и жената получават Божията благодат, за да напредват към собственото си обòжение“; „бащата и майката са съставни елементи на детския период и на зрелостта“.
Цялото богословие на брака е ясно показано в последованието на тайнството на брака, обредите и молитвите. В това тайнство се освещава единението на мъжа и жената в Иисуса Христа, с необходимите условия. Резултатите от брака в Христа е създаването на добро съпружество и семейство, раждането на деца като плод от любовта на двамата съпрузи – мъжа и жената и тяхното единение с живота на Църквата. Липсата на деца, което не е по желание на съпрузите, не разваля съпружеството в Христа.
Традиционното християнско семейство се състои от баща, майка и деца и в това семейство децата израстват, познавайки майчинството и бащинството, които ще бъдат съществени елементи в по-нататъшното им развитие.
Освен това, както е видно от Евхология на Църквата, съществува ясна връзка между тайнствата Кръщение, Миропомазание, Брак, Изповед и св. Причастие с Тялото и Кръвта Христови. Всяко нарушаване на тази връзка създава еклисиологически проблеми.
Следователно ние сме кръстени и помазани, за да се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови. Бракът се сключва, за да могат съпрузите и семейството да участват в тайнството Евхаристия и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Всяко нарушаване на тази връзка между тайнствата представлява секуларизация.
Църквата се основава на това Предание, дадено от Бога на светците, и не може да приеме никаква друга форма на брак, особено т. нар. „хомосексуален брак“.
4. В една добре устроена държава тя, чрез своите координиращи органи, има правомощията да изготвя законопроекти и да приема закони, за да има единство, мир и любов в обществото.
Църквата обаче е институция с най-древен произход, има вековни традиции, открай време е участвала във всички изпитания на народа, допринесла е решително за неговата свобода, както показва историята – както старата, така и неотдавнашната; и всички трябва да се отнасят с уважение, което понякога заявяват публично. Освен това и всички управници, с малки изключения, са активни нейни членове. Църквата нито съ-управлява, нито е в опозиция на управлението, а действа в обществото по Бога и пастирски обгрижва всички. Следователно, тя има особена дума, която следва да бъде уважавана.
По въпроса за т. нар. „граждански брак на хомосексуалистите“ Св. Синод не само не може да мълчи, но и трябва да говори, движен от любов и човеколюбие към всички. Ето защо в неотдавнашното си решение Йерархията на Църквата на Гърция единодушно и обединено, по причини, за които изложи мотиви, заяви, че „напълно се противопоставя на предложения законопроект“.
И това ясно решение на църквата се основава на факта, че „инициаторите на законопроекта и неговите съвносители насърчават премахването на бащинството и майчинството и превръщането им в неутрално родителство, изчезването на ролите на двата пола в семейството и поставят сексуалния избор на хомосексуалните възрастни над интересите на бъдещите деца“.
Освен това с въвеждането на „осиновяване на деца“ „се обрича бъдещото дете да расте без баща или майка в среда на объркани родителски роли“, като се оставя отворен прозорец за така наречената „сурогатна бременност“, която ще стимулира „експлоатацията на уязвими жени“ и ще промени свещената институция на семейството.
Църквата, която трябва да изразява Божията воля и да напътства членовете си по православен начин, не може да приеме всичко това, защото в противен случай ще предаде своята мисия. И тя прави това от любов не само към своите членове, а и към самата държава и нейните институции, за да могат те да допринесат за обществото и за неговото единство.
Разбира се, ние приемаме човешките права, които се движат в приемливи граници, заедно с техните задължения, но легитимирането на абсолютния „rightism“, който е обожествяване на тези права, поставя под въпрос самото общество.
5. Църквата се интересува от семейството, което е клетката на Църквата, обществото и нацията. Държавата също трябва да допринесе за това, тъй като в действащата конституция се посочва, че „семейството като основа за запазване и насърчаване на нацията, както и бракът, майчинството и детството са под закрилата на държавата“ (чл. 21).
Според Устава на Църквата на Гърция, който е държавен закон (590 от 1977 г.), „Църквата на Гърция си сътрудничи с държавата по въпроси от общ интерес, като например… укрепването на институцията на брака и семейството“ (№ 2).
Затова призоваваме държавата да се заеме с демографския проблем, „който се превръща в бомба, готова да избухне“, и е основният национален проблем на нашето време, чието решаване се подкопава от законопроекта, който предстои да бъде приет; призоваваме я да подкрепи многодетните семейства, които допринасят много за обществото и нацията.
Йерархията на Църквата на Гърция обявява всичко гореизложено на всички свои членове „с чувство на пастирска отговорност и любов“, защото т. нар. „хомосексуални бракове“ не само подкопават християнския брак и институцията на традиционното гръцко семейство, като променят неговия модел, но и защото хомосексуализмът е осъден от цялата църковна традиция, започвайки от апостол Павел (Рим. 1:24-32), и на него се гледа през призмата на покаянието, което е промяна на начина на живот.
Разбира се, важи основният принцип, че, макар Църквата да осъжда всеки грях като отдалечаване на човека от светлината и любовта на Бога, в същото време тя обича всеки грешник, защото той има образ Божи и може да достигне подобие Божие, ако съдейства на Божията благодат.
Това отговорно слово Св. Синод отправя към вас, благословените християни, членовете на Църквата, и към всички онези, които очакват нейното слово, защото Църквата „е истинска в любовта“ (Еф. 4:15) и „истински обича“ (2 Иоан. 1:1).
