Солунският митрополит Антим (Русас) подаде оставка. Тя беше очаквана отдавна, защото неговото здравословно състояние от години не е добро. А в Гръцката църква има традиция възрастни или тежко болни митрополити да подават оставка.
Осемдесет и девет годишният митр. Антим е връчил оставката си на председателя на Св. Синод на Гръцката църква, Атински архиепископ Йероним II, чрез двама свои събратя, членове на постоянния синод (дванадесетчленен с едногодишен мандат; сменят се по реда на старшинството всяка година от 1 септември) – Александруполски Антим и Хиоски Марк.
Очаква се оставката да бъде приета и да се реши кога ще бъде избран следващият Солунски митрополит. Изборът се прави от членовете на пълния състав на епархийските митрополити (почти осемдесет души), а „достоизбираеми“, т. е. с право да бъдат избрани, са няколко титуларни (само с титул, но без епархия) епикопи и няколкостотин архимандрити с висше богословско образование и други необходими качества.
Очакват се оставките и на още трима митрополити, минали деветдесетгодишна възраст. Това са деветдесет и една годишният Лерински (на Флорина) Теоклит, деветдесет и две годишният Парамитийски Тит и деветдесет и три годишният Митимненски (на о-в Лесбос) Хризостом. И тримата обаче засега не са подали оставките си.
Митр. Антим (Русас) е роден през 1934 г. в Пелопонес, Южна Гърция. Завършва Философския факултет на Атинския университет и работи като учител и дори гимназиален директор. След военна служба в авиацията обаче завършва и богословие и става клирик – дякон, йеромонах и архимандрит. Работи в издателството на синода и е директор на синодната печатница. Изявява се като отличен проповедник. Той е член на делегацията на Гръцката църква при избора и интронизацията на Българския патриарх Максим през юни 1971 г. След падането на военната хунта в Гърция през 1974 г. и последвалите сериозни промени (по политически критерии) в митрополитския състав на Гръцката църква архим. Антим беше избран за митрополит на Александруполис (Дедеагач). Там той работи много успешно и заслужи признанието на всички, което помогна през 2004 г. да бъде преместен в престижната Солунска епархия (в Гръцката църква това се допуска в много редки случаи). Беше водеша личност в живота на тази църква, на два пъти се издигна и кандидатурата му за архиепископ (глава на ГЦ), но не беше избран. Включи се и в някои политически акции, като успя да събере стотици хиляди демонстранти на митинг в Солун под мотото „Македония е една и е гръцка“.
