На 5 юни с тържествена литургия в храм „Света Софѝя“ в Охрид беше отбелязана първата годишнина от преодоляването на половинвековната схизма, в която пребиваваше Македонската православна църква, след като през 1967 г. се отдели от Сръбската патриаршия.
На тази дата преди една година Сръбският патриарх Порфирий връчи на Македонския архиепископ Стефан акта, с който Сръбската патриаршия признава независимостта на Македонската църква и така се сложи край на спора между двете църкви, продължил 55 години. Сръбската патриаршия нарече този акт „томос“, а Македонската църква от своя страна го прие с уточнение, че сръбският томос има характер на съгласие за издаване на официален томос за автокефалия от Вселенската патриаршия.
Празничната служба в Охрид беше оглавена от патр. Порфирий и архиеп. Стефан. В службата взеха участие и йерарсите от Православната Охридска архиепископия на архиеп. Йоан (Вранишковски), които с решение на Архиерейския събор на СПЦ се разпуснаха като самостоятелна църковна структура и се върнаха към редиците на архиереите на МПЦ. С официално изявление за сливането на двете структури Св. Синод на МПЦ ще излезе на 20 юни, заяви говорителят на синода Дебърско-Кичевски митр. Тимотей.
След богослужението Сръбският патриарх получи най-високото отличие на Македонската православна църква – орден „Св. Климент Охридски“ – първа степен. В словото си той каза:„Всяка автокефална църква, уповавайки се на Христос като свой глава, е в неразривно единство с всички останали поместни църкви. В същото време всяка автокефална църква, както и всяка епископия, е цялостна Църква, защото във всяка църква, където се извършва св. Литургия, присъства целият съвършен Христос. Затова Църквата е по-висша от всички разделения, по-висша от всички граници“.
Митр. Йоан (Вранишковски) подчерта, че днешната годишнина е истински празник, защото търсенето на единството на Църквата е императив, бидейки в самата нейна природа. То не може да е частично и политически обосновано, с него бива да се правят компромиси: „Църковното единство трябва да е в пълнота, а не някъде да го има, а другаде – не. Когато говорим за единство, имаме предвид цялата Църква, а не само единство със Сръбската, Руската или Българската църква“.
