На 14 май във Варшава беше осветен храм, посветен на Божията премъдрост. Църквата „Света Софѝя“ е първият православен храм за последните сто години, построен в градска среда в Полша. С освещаването му се откриват честванията, посветени на стогодишнината от получаването на автокефалия на Православната църква в Полша от Вселенската патриаршия през 1924 г.
Първият камък за неговото изграждане беше положен от Вселенския патриарх Вартоломей на 5 декември 2015 г. Храмът е копие на църквата-символ на Православието в Източната Римска империя, „Света Софѝя“ в Константинопол, построена по време на имп. Юстиниан Велики. Проектиран е от полския архитект Анджей Марковски и има размери 36.9 м дължина, 30 м широчина и 21.6 м височина. Централният купол е с диаметър 16.2 м и е покрит с мед. Анджей Марковски не успя да види завършен своя проект, защото почина преди четири години.
В полската столица има още две православни църкви, построени от руснаците през втората половина на 19 в. и в началото на 20 в., когато тези земи са част от Руската империя. Те са в характерния руски стил с „луковици“. До едната от тези църкви, „Св. Мария Магдалина“ е седалището на полския митрополит, главата на поместната църква.
Новият полски храм е в съвсем различен стил и е натоварен с богата символика. Според идеята на инициатора на строежа, Варшавския митрополит Сава, храмът е в памет на жертвите на депортациите, на нацистките и на комунистическите лагери, Сибир, Катин, Медни, Талергоф, Аушвиц, Дахау, Грос Розен, Равенсбрук, Маутхаузен, операция „Висла“, разрушаването на православните църкви в областите Челмске и Подласие, жертвите на Варшавското въстание, както и на децата от православното сиропиталище във варшавския квартал „Вола“, убити през 1944 г. „Стените на този храм вечно ще свидетелстват за нашите предци, които са пролели кръвта си, за да останат верни на Православието и от любов към своята родина“, се казва в официалното съобщение на Полската православна църква за освещаването.
В олтара са вградени мощи на Витлеемските младенци и на св. мъченик Гавриил от Бялисток.
По време на богослужението песнопенията се изпълняваха на църковнославянски, полски, гръцки, грузински, арамейски и английски език.
В приветственото си слово митр. Сава определи този ден като един от най-важните в 25-годишното му служение и припомни, че „на 24 октомври 2015 г. е осветено мястото на храма, а на 5 декември 2015 г. Негово Светейшество Константинополският патриарх Вартоломей освети крайъгълния камък. На 19 май 2018 г. поставихме св. Кръст на главния купол на църквата“.
Обръщение към участниците изпрати и полският президент Анджей Дуда, в което отбеляза връзката между новия храм и Константинополската „Света Софѝя“, „която е най-важното произведение на византийската култура, велик символ на християнството и доказателство за силата на християнската цивилизация. Православието, което присъства в полските земи повече от хиляда години, черпи от тези източници. Източната традиция е важна част от полската идентичност. Православните вярващи са написали много славни глави в историята на нашата родина, давайки многобройни свидетелства за родолюбие и великодушие. Осветената днес църква – освен религиозното си измерение – е и възпоминание за историческите заслуги, храбростта и мъченичеството на всички православни граждани на Република Полша“.
Той пожела църквата „Света Софѝя“ да стане „важен център на духовния живот на Варшава и Полша, привличащ поклонници и възхищаващ с блясъка на православната култура“. В същото време посочи, че това място ще играе важна роля в живота на голямата общност от военни бежанци от Украйна, които в момента живеят във Варшава: „Нека намерят солидна опора тук. Тук бих искал още веднъж да благодаря на православната общност за оказаната помощ на нашите украински съседи и приятели“.
В полската столица живеят около четиридесет хиляди православни християни, но техният брой значително се увеличи с бягащите от войната в Украйна православни, основно жени с техните деца.
На освещаването присъстваха всички архиереи на Полската православна църква и клирици от всички епархии в страната, но поради напрегнатите отношения между поместните православни църкви липсваха йерарси от други страни.
Интересна особеност на местната практика на освещаване е, че всички свещенослужители, а не само епископите, подписват грамотата за освещаване на храма. Прави впечатление, че епископите са се подписали на кирилица и църковнославянски език, а голяма част от свещениците и дяконите - на латиница и на полски език.
