На 27 декември, Стефановден, всяка година от 1898 г. насам в българската желязна църква край Златния рог се отбелязва празникът на нейния небесен покровител – св. архидякон Стефан, първомъченик на Христовата църква. И всяка година за празника на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград от България по покана на настоятелството пристигат български владици и други клирици, за да участват в празничната радост на сънародниците ни. Тази година също дойде Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. Заедно с него синодът беше командировал още десетина клирици и други служители, за да бъде голямо съслужението и да се радват всички на празника в обновения през последните години храм. За голяма изненада на всички присъстващи обаче тамошният уж наш свещеник, архим. Харалампий (Ничев), съобщи, че е договорил с Цариградския вселенски патриарх Вартоломей да служи само еп. Поликарп и един от тримата дошли от София дякони. Другите български духовници (архимандрити, свещеници и дякони) нямали разрешение да служат в българския ни храм. Затова пък имаше двама гръцки владици и още двама други клирици на тяхната патриаршия.
Песнопенията и молитвите изпълни на български и църковнославянски група църковни певци от нашата цариградска общност и от гостите (неслужещи духовници и миряни), пристигнали за празника от България.
На литургията след евангелието беше прочетено от архим. Харалампий Рождественското послание на патр. Вартоломей, а еп. Поликарп проповядва на български по време на причастния. Накрая и Силиврийски митрополит Максим поздрави богомолците на сръбски език (той е учил в Белградския богословски факултет).
След литургията беше изнесен концерт от църковни песнопения, изпълнени от хора на транспортните работници в София с ръководител маестро Петър Матев.
Непосрествено след това се проведе заседание на новоизбраното на 11 декември и утвърдено вече от турските власти ново настоятелство на българската православна общност в Истанбул. За председател на настоятелството беше избран г-н Димитър Йотев.
* * *
Бъргарската желязна църква „Св. Стефан“, изградена на знаково място в столицата на Османската империя, с името си, с изцяло желязната си конструкция и с местоположението си винаги е имала символно значение. Защото:
- св. Стефан е небесен покровител и на дарителя на имота (място и сгради) – българина княз Стефан Богориди, най-високо издигналия се сънародник в османската администрация без да предаде рода си или вярата си;
- здрава като желязо е била волята на народа ни за свобода и независимост в религиозно и политическо отношение;
- мястото ѝ е било до самата Цариградска патриаршия, от страна на чието гръцко или гърчеещо се духовенство (определяно от самите гърци като фанариотско) е идвало най-голямото противодействие на българската жажда за свобода.
Когато е била изградена тази църква, в града край Босфора са живеели десетки хиляди (според някои дори над сто хиляди) българи, основно икономически преселници. Те са имали вече свои дякони, свещеници и владици, но липсата на църковна независимост ги е гнетяла. Така през прочутия Български великден и Българската екзархия се е стигнало и до изграждането на емблематичната ни желязна църква. В нея през тези почти век и четвърт са служили български екзарси и патриарси, владици, свещеници и дякони. За пръв път оттогава през последните години в нея служи фенерски клирик, макар и български гражданин.
