На 9 септември 2022 г. в Украйна загина свещеник Анатолий Григориев, съобщиха руските медии. Митрополията на Татарстан съобщи, че „свещеникът е загинал в зоната на специалната операция на Въоръжените сили на Руската федерация в Украйна, докато изпълнява пастирските си задължения по духовно ръководство на военнослужещите от татарския батальон Алга“. Починалият свещеник е бил на 45 години, баща на четири деца.
Местният митрополит Кирил (Наконечни) изрази съболезнованията си и нарече Григориев „верен син на църквата-майка и патриот на своето земно отечество“.
Руският патриарх Кирил също изказа специални съболезнования:
„С благословението на Свещеноначалието отец Анатолий полагаше пастирски грижи за войниците от батальоните от Татарстан, участващи в специалната военна операция. Този верен работник на Христовата нива показа пълнотата на жертвената любов и положи живота си за своите приятели“.
Неговото погребение се състоя на 18 септември. На опелото митр. Кирил заяви, че починалият е „истински герой, който доброволно е отишъл на фронта заедно с тези, които родината изпрати да защитават нейните интереси… Вярваме и се надяваме, че светлата му душа, лишена от коварство, днес отива при Господа и Създателя, Който ни дава живота и ни го отнема. Господ реши, че отец Анатолий трябва да си отиде, и той си отиде от този свят, както си отиват праведниците, както си отиват героите… Виня себе си, че го изпратих там…“.
Свещ. Анатолий Григориев е бил много ангажиран с „военно-патриотичното образование“ на младежите в неговата епархия, сред които бил известен като „батюшката с пагони“.
Това е вторият убит руски свещеник във войната срещу Украйна – през м. май близо до Белгород загина прот. Олег Артьомов, който също е придружавал руски войници. Той е публична личност, качвал се е на атомни подводници, работил е с т. нар. казаци и в руския флот. О. Олег беше награден посмъртно с орден за храброст.
Руските власти не дават информация за броя на загиналите войници, но най-многобройни са убитите от републиките Татарстан, Казахстан и Бурятия, където военната служба е единствената възможност за реализация на младите мъже. Властите се стараят да не пращат на фронтовата линия войници от Москва, Санкт Петербург и другите големи градове, за да не предизвикат антивоенни настроения сред градското население.