На 2 август сръбски и македонски епископи в присъствието на висши държавни лица отбелязаха заедно Илинден по стар стил в историческия манастир „Св. Прохор Пшински“ в Южна Сърбия, на три километра от границата със Северна Македония. Богослужението се смята за историческо, тъй като честването е предмет на дългогодишен спор между СПЦ и МПЦ.
Литургията беше оглавена от Вранския епископ Пахомий от СПЦ и Кумановско-Осоговския митрополит Григорий от МПЦ, Стобийския епископ Давид (доскоро от Православната Охридска архиепископия на архиеп. Йован (Вранишковски) към СПЦ) и еп. Яков, викарий на Струмишкия митрополит д-р Наум.
Тържеството продължи в Кралския конак, построен от цар Петър Първи Освободител с тържествено връчване на ордена „Преп. Прохор Пшински“ на министъра на външните работи на Сърбия Никола Селакович за заслугите му при организирането на честването на 950-годишнината на манастира.
В историческия манастир пристигна и делегация от Северна Македония, водена от президента на републиката Стево Пендаровски, който беше приветстван от сръбския министър на външните работи Никола Селакович пред параклиса, издигнат в памет на всички исторически събития в манастира „Преп. Прохор Пшински“, след което двамата поднесоха цветя.
Въпросът за празнуването на Илинден в манастира „Преп. Прохор Пшински“ е препъни-камък в отношенията между Сърбия и Северна Македония от много години и действаше като своеобразно ежегодно напомняне за важността на междуцърковните отношения във външната политика. Присъствието на сръбския външен министър Никола Селакович като домакин на честването тази година и изявленията, които прозвучаха от манастира, сигнализират, че Александър Вучич ще продължи да използва признаването на автокефалията на МПЦ-ОА като допълнителен актив в полза на укрепването на сръбската външна политика в региона и за инициативата „Отворени Балкани“, смятат анализатори.
На 2 август 1944 г. в манастира се провежда първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония), чиито решения конституират „македонския език“. Затова македонските власти настояват всяка година да отбелязват събитието на тази дата, но поради нарушените църковни отношения между СПЦ и МПЦ това не беше възможно (петдесет и пет години сърбите не служеха с македонците заради схизмата). На 2 август 1990 г. избухват сблъсъци между македонци и шовинистично настроени сърби, водени от Воислав Шешел, като са ранени няколко стотин души. Този случай събужда силни антисръбски настроения в Македония и допълнително принася за отделянето на републиката от Югославия като самостойна държава.
Дълги години въпросът за честването на Илинден в манастира е сведен до тема табу. Сръбската църква обвързва разрешението си за посещение на манастира от македонска страна с регистрация на Православната Охридска архиепископия на архиеп. Йован (Вранишковски) и прекратяването на държавното преследване на тази религиозна общност в Северна Македония. През 2007 г. тогавашният премиер Никола Груевски квалифицира тези условия на сръбските власти като „просѝя“ и недостойна практика.
Затова основателно сегашното съвместно честване на Илинден в присъствието на македонския президент и сръбския външен министър се смята за историческо.