Гръцкото правителство и църквата са на път да разрешат един от спорните въпроси помежду им – за броя на щатните места за православни клирици. Техният брой беше редуциран преди десет години и обвързан с броя на пенсионираните свещенослужители, както беше за всички държавни служители (на пет пенсионирани се назначава един). Това доведе до липса на клирици в по-малките населени места и неясен социален статут на клириците, които са над отпуснатата от държавата бройка (съответно без държавна заплата), и редица други проблеми. Сега Министерството на образованието и вероизповеданията внася законопроект за рационализиране на режима, при който свещениците се наемат и изпълняват задълженията си.
Промените не натоварват допълнително държавния бюджет и в същото време изваждат хиляди клирици от „правна безизходица“. С новия закон към вече съществуващите 6000 места се добавят още 2311 постоянни щатни длъжности, което съответства на действителния брой на свещенослужителите, служещи днес в Църквата на Гърция, а за Църквата на о-в Крит се добавят 955 щатни места за съответните свещенослужители. Това не означава, че ще има 2311 и 955 нови назначения на клирици, тъй като тези клирици вече съществуват и служат.
Разпределението на щатните длъжности в митрополиите ще бъде извършено от Св. Синод и след това ще бъдат издадени съответните президентски укази. Важно е да се отбележи, че според новия закон, за да се гарантира, че реалните нужди на всяка поместна църква са адекватно покрити, щатните длъжности няма да бъдат „лични“, а институционални. Това означава, че щатните позиции ще принадлежат на митрополиите, а не на лицата. Ако един клирик иска да напусне една митрополия и да служи в друга, той ще може да го направи, стига в целевата митрополия да има съответна свободна щатна длъжност, тъй като, напускайки, той няма да може да вземе щатната си длъжност „със себе си“.
В случай че някои митрополити желаят да наемат повече клирици от тези, предвидени в щатните длъжности, те ще могат да го направят, като наемат тези свещенослужители на „частно“ място в своята митрополия. Те ще служат там, където желаят, но ако не съществува съответната щатна длъжност, ще получават заплата от самата епархия без това да се отразява на крайния бюджет на държавата.
Друга разпоредба позволява на църквата да ръкополага нови епископи без да натоварва държавния бюджет. Досега епископите, които можеха да бъдат ръкополагани, бяха тези, предвидени в устава и съответните укази. Това бяха викарните епископи на Атинска архиепископия и заемащите специални длъжности в службите на Св. Синод, като например главния секретар на Св. Синод и др. Отсега нататък Св. Синод ще може да избере толкова епископи, колкото сметне за необходимо за своите нужди, но ако длъжността, за която са избрани, не е сред предвидените, няма да се променя статутът на заплатата им.
Единствената разлика, предвидена в разглеждания закон, е в случаите на създаване на нови митрополии. Тогава обикновено се препоръчва назначаването само на нов митрополит, тъй като се предполага, че в района ще има де факто структури и персонал, които ще бъдат отделени за създаването на новата митрополия.
Законопроектът предвижда санкции чрез заплатата за клирици, срещу които има повдигнати обвинения за тежко престъпление или други деяния като кражба, присвояване, измама, изнудване, фалшифициране, подкуп, престъпление срещу сексуалната свобода, домашно насилие и др. В такива случаи заплатата на обвинения клирик автоматично ще бъде намалена наполовина до приключване на делото. Ако бъде признат за виновен, заплатата му ще бъде напълно спряна и длъжността му – освободена, а ако бъде оправдан, всички удържани пари ще му бъдат възстановени в пълен размер.
