Св. Синод на Гръцката църква разпространи окръжно послание до вярващите, озаглавено „Даровете на Светия Дух и лъжепророците“, което беше прочетено във всички храмове в страната след св. Литургия в Неделята на всички светии. Обръщението идва в момент, когато в религиозните групи в интернет се разпространяват много лъжепророчества с откровено геополитически характер. В посланието на гръцкия Св. Синод не се посочват конкретни имена. По-конкретно текстът гласи:
„Обични в Господа чеда,
Седмица след празника Петдесетница, когато Христовата църква се открива на света, ние празнуваме чедата на това „ново творение“ на благодатта, т. е. Църквата, които са всички Божии светци, хората, които наистина носят Духа. Светият Дух е източникът на светостта и на всички дарове. Той дарява Божията благодат, според духовното състояние на човека, „както Той пожелае“ (1 Кор. 12:11). Според богоносните отци изпълнението на заповедите и молитвата са причините те да получат благодатта на Светия Дух. „Според изпълняването на заповедите“ – пише св. Марк Отшелник – не слушателите, а изпълнителите на закона ще станат обитатели на Светия Дух. Според учението на светците това, в което можем да участваме, не е същността на Бога, а енергията Му. Тази енергия се нарича божествена благодат, Светлина и Дух Божи и води човека към обòжение. Смирените получават Божията благодат. Само те могат да откриват със сигурност настоящето и бъдещето, да различават къде е истината и къде е лъжата. Светците и получилите даровете не се хвалят, а още повече се смиряват след божественото посещение.
За разлика от тях тези, които са лишени от благодат, са лъжепророци, заблудени и измамници, вълци, които не жалят словесните овце на Църквата и са обладани от дух на гордост и самомнение. Явлението на лъжепророците съществува във всяка епоха. В Стария Завет Бог е дал много велики пророци. Както отбелязва мъдрият Соломон, Божията мъдрост понякога се дава на светите души и създава Божии приятели и пророци. В същото време обаче сред израилтяните са се явили и много лъжепророци. Още от самото начало Господ предупреждава Своя народ за тях и дава като отличителен знак за разпознаването им отклонението от истинската вяра. Лъжепророците не са говорили „от устата Господни“, а „от своите сърца“ (Иер. 23:16). Бог не ги е изпращал, а те са бързали да пророкуват. Бог не им е говорил, а те са пророкували. За да бъдат харесвани и приемани, те са използвали ласкателства. Макар да са виждали, че народът е отхвърлил словото на Господа, те са пророкували, че той ще се радва на истински мир. Така те са заблуждавали народа с лъжливите си пророчества и са го водели към гибел. Затова в крайна сметка са били посрамвани и опозорявани и са изпадали в съвършено презрение и немилост от страна на хората. Те са се появявали като „лисици в пусти места“ (Иез. 13:4), т. е. както лисиците обичат да се скитат по пусти места, така и лъжепророците се появяват предимно във времена, когато хората, поради своето нечестие и грях, са лишени от божествената благодат и закрила.
В Новия Завет също се казва, че „много лъжепророци се явиха на света“ (1 Иоан. 4:1). Още в началото на Своята проповед, в Проповедта на планината, нашият Господ Иисус Христос насочва вниманието на вярващите към лъжепророците, които идват при тях в овчи кожи, но отвътре са вълци грабители. Техните греховни дела са ясно доказателство, че те не са съсъди на Божията благодат. Всъщност Христос е пророкувал, че с напредването на времената и увеличаването на беззаконието ще се увеличат и лъжепророците, а мнозина ще бъдат увлечени от техните заблуди. Характерно за тях е да създават разделения и скандали в Църквата, да действат в разрез с учението на църковната традиция, да служат не на Господа, а на личните си интереси и да използват ласкателни и възвишени думи, за да заблудят сърцата на добрите хора. С една дума, лъжепророците и изобщо всички заблудени хора са плевели, които дяволът е засадил в Господнята нива, за да не се осъществи делото на божественото домостроителство за спасението на хората.
В днешната епоха в Църквата се умножиха лъжепророците, които заблудиха много вярващи и има опасност те да изпаднат в разкол или ерес. Едни от тях са се самоназначили за учители и специалисти по бъдещето и разстройват вярващите с различни страшни истории. Други тълкуват погрешно думите на съвременни или по-стари светци и ги представят според собствения си начин на мислене. Трети се позовават на анонимни старци, все още живи, които пророкуват за предстоящи бедствия и войни и понякога дори определят конкретни дати, а когато те не се сбъднат, вместо да замълчат от срам, не се отказват, а определят нови дати. Други показват и свещени предмети, които плачат, кървят и представят различни други необикновени и чудотворни явления. Разбира се, Църквата несъмнено приема както светите предмети и светите икони, така и проявата на различни явления на божествената благодат чрез тях, но също така е нужно голямо внимание и разсъдителност, особено в нашето време, когато, при господството на интернет, подобни неща се разпростряват много бързо и веднага стават известни. Великият светец и пророк на нашето време, старецът Порфирий, отбелязва, че „тези знамения… не всички са божествени. Някои от тях са причинени от дявола чрез хората. Необходимо е повишено внимание“. Ето защо трябва да бъдем много внимателни в такива случаи, за да не би зад тях да стои не Божията ръка, а злото и хора, обладани от дух на заблуда и желание за самоизтъкване, самозвани спасители, които не служат на Божията воля, а на собствения си интерес.
Като имаме предвид тези неща, обръщаме внимание на вярващите в нашата църква, че не бива да се подвеждат по различни измамници и лъжепророци, които ги отклоняват от основната им цел – напредъка в православната вяра и духовния живот. Те насочват вниманието им към болестни състояния, към дейности и занимания, които не им носят никаква полза, а по-скоро предизвикват смут и безпокойство, скандали и разкъсване на нешития хитон на Църквата, т. е. на Христос.
Нека останем верни на Преданието, което сме получили в нашата църква, да избягваме себелюбивите, да почитаме и да се подчиняваме на пастирите и епископите на нашата църква, които бдят над нас, и да търсим преди всичко „това, което служи за мир и за взаимно назидание“ (Рим. 14:19), за да може в нас да почива благодатта на Светия Дух, Който е Дух на истината, мира и единството“.
