От броени дни се намираме в периода след Петдесетница, носейки благодатта на този голям празник. Несъмнено подготовката за един празник е и част от самото му тържествено отбелязване.
В българската община в Хамбург, освен с вечерно богослужение, енориашите посрещнаха големия празник, бележещ рождения ден на Църквата, с лекция на тема „Осмогласната палитра. Аскеза и музика в православното пеене“, изнесена от псалта Никола Антонов, който преди това беше съпровождал заедно с църковния хор вечерната. Посещението на псалта в ханзейския град се състоя с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и по сърдечната покана на енорийските свещеници Кръстин Апостолов и Яков Щурм. Освен сънародниците ни гостът успя да привлече и мнозина немскоговорящи гости, някои от които се занимават с византийско пеене.
В началото на срещата новоръкоположеният свещеник към хамбургската община Яков Щурм изрази своята искрена благодарност към Никола Антонов за готовността му да сподели с широката аудитория своите задълбочени познания за „изкуството, което докосва директно душата и е посредник на мир и страх Божи“, както и за усилията, които българският псалт полага за енорийския хор в Хамбург посредством дигиталните технологии.
Никола Антонов, който всъщност е ИТ специалист по професия и през астрономията достига до православието, а оттам и до византийското пеене, още в началото на своята лекция подчерта голямото значение на пеенето за Православната църква, което заема почти сто процента от православното богослужение: „Пеели са апостолите, пеел и самият Господ Иисус Христос, като песнопенията са се обогатявали през вековете. За самия св. Порфирий византийското пеене освещава човека безкръвно“.
Псалтът запозна аудиторията с отличителните черти на византийската музика, като изтъкна, че една от първите предпоставки човек да се занимава с нея, е да се научи да преодолява егото си. В теоретичното си, но и същевременно увлекателно изложение Никола Антонов проведе редица паралели със западната музика, която неминуемо е по-близка до съвременния човек. Основното в източната музика например е, че тя е вокална, т. е. единственият инструмент, с който си служи, е именно създаденият от Бога човешки глас. Като друга много съществена разлика псалтът изтъкна това, че в западната тонална система всеки тон се характеризира с определена височина и честота. Разбирани по този начин, музикалните тонове обаче не носят за византийския псалт никаква информация, защото в чисто вокалната музика всеки тон се разглежда в контекста на заобикалящите го тонове и в цялостния строеж на звукореда. Поради тази причина тоновете във византийската музика имат многосрични имена и се изпяват с характерна за функцията им мелодия.
Какво представлява исонът в едногласната музика, защо е важен и защо се среща на балканските територии, какво представляват фонѝ и как е изградена мелодическата система на богослужебната музика на Източнохристиянската църква – на тези и още много въпроси даде отговор Никола Антонов. Освен че обясни и демонстрира специфичната музикална терминология, псалтът направи въображаема историческа разходка с присъстващите, връщайки ги при люлката на богословието в лицето на св. отци Йоан Кукузел, Йоан Дамаскин, Йоан Златоуст и др., за да ги отведе след това и в епохата на Балканското възраждане и в частност на българските възрожденци, а не на последно място и към реформата на тримата музикоучители Хрисант Мадитски, Хурмузий Хартофилакс и Григорий Протопсалт, на които дължим улеснената невмена нотация и замяната на четирите главни звука от старата традиция с едносричкови наименования по подобие на западната музика (ни, па, ву, га, ди, ке, зо, ни).
„Църковната музика е наука за ритмите и мелосите, отнасящи се до божествените химни“. Това е средновековната дефиниция за псалтикийното пеене. Въпреки че е едногласна, за средновековня човек тя е наука и всъщност е много сложна, подчерта г-н Антонов.
Псалтът завърши лекцията си с изпълнение на възкресна стихира и демонстрация как специфичните модулации между гласовете на осмогласието служат на богословската задача да изразят по-ясно текста на песнопението. В стихирата се пее за момента, когато Мария Магдалина отива на гроба на Господ Иисус Христос и като го намира празен, започва да плаче. Никола Антонов обърна внимание на това, че въпреки погребалния характер на текста, мелодията предугажда Възкресението и ни радва. „Радостните и тъжните чувства са неразделни в Църквата, която по този начин не ни оставя да изпадаме в емоционални крайности и така ни възпитава чрез музиката“, подчерта той.
Разговорите с Никола Антонов продължиха и на следващия ден в непринудена атмосфера след св. Литургия, като освен че даде още много отговори свързани с изкуството на псалтиката, у мнозина запали желанието да направят първи стъпки във византийското пеене.
Снимки: Милена Апостолова
