Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей отслужи на 9 юни празнична вечерна в Патриаршеския манастир „Живоприемни източник“ за празника на св. апостол Вартоломей (11 юни), когато патриархът отбелязва и своя имен ден. Богослужението се отслужва по-рано заради Задушница преди Петдесетница.
На богослужението присъстваха Охридски архиепископ Стефан, придружен от митрополитите Преспанско-Пелагонийски Петър и Дебърско-Кичевски Тимотей, както и от епископите Климент Хераклейски и Партений Антанийски, игумен на Бигорския манастир.
В присъствието на представители на Йерусалимска патриаршия и на Кипърска архиепископия патр. Вартоломей връчи на архиеп. Стефан патриаршески и синоден акт за официалното приемане на ръководената от него поместна църква в канонично и евхаристийно общение.
Първото съслужение между двамата ще бъде на Петдесетница в присъствието на архиереи и от други поместни православни църкви.
В словото си патриархът каза: „Високопреосвещени Охридски архиепископе, г-н Стефане, с почитаемото Ви обкръжение, уважаеми представители на братските църкви на Йерусалим и Кипър, свети и боголюбиви братя архиереи, възлюбени чеда в Господа.
Днес, братя мои, в навечерието на великия ден на Петдесетница, настъпи дългочаканият час за решение на продължителната и болезнена схизма в тялото на едната, света, съборна и апостолска Църква.
Днес тук сред нас стои, във всечестнѝя съборен храм на нашия свещен патриаршески и ставропигиален манастир „Живоприемни източник“ – Балъклъ, нашият Преосвещен брат в Христа, Охридски архиепископ г-н Стефан и неговото почтено обкръжение, да получат от нашите ръце патриаршеския и синоден акт за установяване на църковно общение на тяхната майка, Великата Христова църква, с тях, а от нея и чрез нея – с другите поместни свети Божии църкви с връзката на любовта, единството и евхаристийното сближаване чрез взаимно уважение.
Днес е голяма радостта на небето, защото отдавна разкъсаната дреха на Господа се обновява, цяла и невредима, с иглата на Светия Дух. Днес множеството православни се радват за завръщането на християнския народ в обятията на майката Църква. Днес великата Константинополска църква възкликва радостно: Елате и вижте майката да се радва за децата си. Днес душите на починалите тук наши предци Атинагор и Димитрий ликуват в Небесната църква, защото са чакали този момент петдесет и пет години“.
Той отбеляза също така, че „апелационното право на Константинополския патриарх, на което се е позовал Охридският архиепископ в скорошното си благодарствено писмо, не е привилегия, а жертва и кеносис (смирение) за спасение на вярващите“.
Патриархът увери архиеп. Стефан, че „Църквата-майка на Константинопол боледува, моли се, страда дълго време, чакайки и надявайки се, съветвайки се и търсейки решение на проблема на Вашата църква. Разбираме Вашите трудности, възникналите дилеми, вътрешни съображения, променящите се различни мнения; но решенията изискват жертви и смелост. Усещаме радостта на всички вас за настъпилото развитие. От днес, когато получихте място и служение във всесвещеното тяло на Църквата, ние се надяваме, че ще се окажете еднакво достойни за благоволението на Великата Христова църква към вас…
Благославяме народа на пресветата Охридска архиепископия. Приветстваме доброто и братолюбиво настроение на светата Църква на Сърбия към вас. Очакваме и официалното известие от вас за хода на диалога помежду ви. Накрая ви предоставяме патриаршеския и синоден акт за установяване на църковното общение и предвкусваме съслужението с Вас в настъпващата неделя на Петдесетница. Бог на мира да бъде с всички вас, амин! (Рим. 15:33)“.
От своя страна архиеп. Стефан благодари с думите: „Патриаршеският и синоден акт за нашето завръщане от страданието на самотата представлява – а и ние ще се погрижим и занапред да бъде – основата, върху която ще градим бъдещето си, винаги придържайки се към мъдрите съвети на Константинополската майка-църква, което показахме с изпълнението на послушанието, към което ни насочихте, за да преодолеем недоразуменията със сестринската Сръбска православна църква, което и беше потвърдено от съвместните св. литургии“.
Впечатление прави обстоятелството, че патр. Вартоломей и архиеп. Стефан не споменаха „томоса“ на Сръбската патриаршия, а посланията към Сръбската църква бяха миролюбиви като към участник в преодоляването на схизмата. Не беше спомената и думата „автокефалия“, нито спорният момент за наименованието на поместната църква в Северна Македония. Вселенският патриарх се обърна към архиеп. Стефан като към предстоятел на Охридската архиепископия.
