Решението на поместния Събор на УПЦ, който се проведе на 27 март в девическия манастир „Св. Пантелеймон“ в Киев, да обяви пълна самостоятелност от Московска патриаршия и да внесе съответните промени в устава си, предстои да бъде изяснено и обсъждано. Представителите на единадесет епархии от източна и южна Украйна не са успели да пристигнат в Киев заради военните действия, като те са участвали в работата на събора дистанционно.
Едно от решенията на събора дава „оперативна“ свобода на митрополитите в окупираните области да вземат решения, несъгласувани с централното ръководство, за които „при възстановена възможност“ да информират свещеноначалието.
Също така стана ясно, че решенията на събора не могат да бъдат приложени в окупираните територии. За това съобщава Донецка епархия на официалния си сайт.
В съобщението се казва, че нейни представители са взели участие в събора в Киев дистанционно. След като информират за протичането на събора и неговите решения, от епархията лаконично заявяват: „Трябва да кажем, че решението на събора на УПЦ за промени в устава няма да засегне редица епархии, сред които и Донецка епархия. С други думи, църковният живот в Донецка епархия няма да бъде подложен на някаква промяна“.
Под „други епархии“ се имат предвид епархии в окупираните източни и южни части на Украйна.
Кримска епархия обяви, че не е гласувала за решенията на събора. В официалното съобщение на епархията в окупирания Крим се казва: „Делегация на Симферополска и Кримска епархия единодушно гласува против приемането на решенията на събора и предложените поправки в Устава за управлението на Украинската православна църква. Епархията остава под омофора на Московския и на цяла Русия патриарх“.
Промените в устава на УПЦ, които няма да може да бъдат приложени в окупираните територии, засягат Руската православна църква. Както стана ясно, делегатите на поместния събор в Киев взеха решение от Устава на УПЦ да премахнат всички споменавания на зависимост от РПЦ.
Те са на десет места в девет члена, които досега гласяха:
Част първа, чл. 3. „Украинската православна църква е съединена с поместните православни църкви чрез Руската православна църква“.
- чл. 4. „Украинската православна църква… се ръководи в своето управление от постановленията на Архиерейския събор на Руската православна църква от 25-27 октомври 1990 г.“.
- чл. 5. „Украинската православна църква… е самоуправляема част от Руската православна църква“.
Част втора, чл. 6б. „В задълженията на събора влиза: запазване на каноническото единство на Украинската православна църква, а също и на нейното каноническо единство с Руската православна църква и с всички поместни православни църкви“.
- чл. 6. „… осъществява контрол за изпълнението на решенията на поместните събори на Руската православна църква, на съборите на УПЦ и приетите от тях устави“.
Част трета, чл. 5. „Съборът на епископите действа на основата на св. канони на Църквата, решенията на поместните и архиерейски събори на Руската православна църква, а също и на съборите на УПЦ“.
Част пета, чл. 2. „Предстоятелят на УПЦ се избира пожизнено от епископите на УПЦ и се благославя от Светейшия патриарх Московски и на цяла Русия“.
- чл. 4. „Името на Блаженейшия митрополит Киевски и на цяла Украйна се поменава на богослуженията във всички храмове и манастири на УПЦ след името на Светейшия патриарх Московски на цяла Русия“.
- чл. 7. „Като предстоятел на УПЦ Киевският митрополит и на цяла Украйна е постоянен член на Св. Синод на Руската православна църква“.
- чл. 15. „Не по-късно от три месеца след овакантяването на Киевската катедра… местоблюстителят и Св. Синод на УПЦ свикват Събор на епископите на УПЦ за избирането на предстоятел, митрополит Киевски и на цяла Украйна, и за неговото представяне на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх за получаване на грамота с благословението.
На снимката: митрополитът и представителите на Донецка епархия участват дистанционно в работата на поместния събор в Киев.
