Днес в 17 ч. в Киев се проведе поместен събор на УПЦ под ръководството на Киевския митрополит Онуфрий. На него УПЦ, която е със статут на автономна църква в рамките на Московска патриаршия, взе решение да се отдели от РПЦ и да обяви пълна самостоятелност. Приети са промени в устава, откъдето е отстранено всяко упоменаване на РПЦ. Точките са гласувани една по една и с почти пълно единодушие. Промененият устав все още не е публикуван.
Ето и текста на официалното решение:
Съборът на Украинската православна църква (наричан по-нататък Съборът), проведен на 27 май 2022 г. в Киев, разгледа въпроси от църковния живот, възникнали в резултат от военната агресия на Руската федерация срещу Украйна. Въз основа на резултатите от работата Съборът одобри следното:
Съборът осъжда войната като нарушение на Божията заповед „Не убивай!“ (Изх. 20:13) и изразява съчувствие към всички, които пострадаха във войната.
Съборът призовава властите на Украйна и Руската федерация да продължат преговорния процес и търсенето на силно и разумно слово за прекратяване на кръвопролитията.
Изразяваме несъгласието си с позицията на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил относно войната в Украйна.
Съборът прие съответните допълнения и изменения в Устава за управлението на Украинската православна църква, свидетелстващи за пълна самостоятелност и независимост на Украинската православна църква.
Съборът утвърждава решенията на съборите на епископите на Украинската православна църква и решенията на свещените синоди на Украинската православна църква, проведени след последния събор на Украинската православна църква (8 юли 2011 г.). Съборът одобрява дейността на администрацията и синодните институции на Украинската православна църква.
Съборът взе решение за възобновяване на мироваренето в Украинската православна църква (което е било практика в Киев до Октомврийската революция в 1917 г., макар Украйна да е била част от каноническата територия на РПЦ; бел. ред.).
По време на военното положение, когато връзките между епархиите и централното църковно ръководство са сложни или липсват, Съборът смята за уместно да упълномощи епархийските епископи да вземат самостоятелни решения по конкретни въпроси от живота на епархията, които са от компетентността на Св. Синод или на предстоятеля на Украинската православна църква, и при възстановяване на възможността да информират свещеноначалието.
Напоследък пред Църквата ни възникна ново пастирско предизвикателство, което е особено остро. През трите месеца на войната повече от шест милиона граждани на Украйна са принудени да напуснат страната. Това са предимно украинци от южните, източните и централните райони на Украйна. Голяма част от тях са вярващи от Украинската православна църква. Затова Киевската митрополия на Украинската православна църква получава молби от различни страни за откриване на украински православни енории. Ясно е, че много от нашите сънародници ще се завърнат в родината си, но доста от тях ще останат да живеят постоянно в чужбина. В тази връзка Съборът изразява дълбокото си убеждение, че Украинската православна църква не може да остави своите вярващи без духовна грижа, трябва да бъде с тях в техните изпитания и да организира църковни общности в диаспора. Мисията в чужбина сред православните украинци трябва да се развива и занапред, за да се запазят тяхната вяра, култура, език и православна идентичност.
Съзнавайки своята специална отговорност пред Бога, Съборът дълбоко съжалява за липсата на единство в украинското православие. Съборът разглежда съществуването на схизмата като дълбока болезнена рана в тялото на Църквата. Особено жалко е, че неотдавнашните действия на Константинополския патриарх в Украйна, които доведоха до създаването на „Православната църква в Украйна“, само задълбочиха неразбирателството и доведоха до физическа конфронтация. Дори и при тези кризисни обстоятелства обаче Съборът не губи надежда за възобновяване на диалога. За да може да се осъществи диалог, представителите на ПЦУ трябва да:
- прекратят завземането на църкви и принудителното прехвърляне на енории на УПЦ;
- да осъзнаят, че техният каноничен статут, залегнал в „Устава на Православната църква в Украйна“, всъщност не е автокефален и далеч отстъпва на свободите и възможностите за църковна дейност, които са предвидени в Устава на Украинската православна църква;
- да се реши въпросът за каноничността на йерархията на ПЦУ, защото за Украинската православна църква, както и за повечето поместни православни църкви е съвсем ясно, че за признаването на каноничността на йерархията на ПЦУ е необходимо да се възстанови апостолската приемственост на нейните епископи.
Съборът изразява дълбоката си убеденост, че ключът към успеха на диалога трябва да бъде не само желанието за възстановяване на църковното единство, но и искреното желание на хората да изградят живота си върху основата на християнската съвест и морална чистота.
При обобщаване на извършената работа Съборът отправя благодарствена молитва към милосърдния Господ за предоставената възможност за братско общение и изразява надежда, че войната ще приключи и враждуващите ще се помирят. По думите на светия апостол и евангелист Йоан Богослов, нека всички ние, особено братята и сестрите във възкръсналия Христос, да имаме „благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов“ (2 Иоан. 1:3).