На 30 април с благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний се отслужи за първи път св. Литургия за българската общност в Шотландия, в гр. Единбург.
За тази цел църквата „Св. Андрей Първозвани“ беше любезно предоставена от еп. Рафаил Илионски, с благословението на Тиатирски и Великобритански архиепископ Никита от Константинополска патриаршия.
Православната църковна община в този старинен град (7 в.) възниква през 1948 г. с усилията на прот. Йоан Сотников, бивш православен руски капелан от полската армия. Църковната община е била съставена главно от бивши православни полски военослужещи, а богослужебният език е бил църковнославянски. През 1981 г. о. Йоан Сотников е наследен от една изключителна личност – архим. Йоан (Мейтланд Моир – John Maitland Moir; † 2013 г.).
Архим. Йоан е роден през 1924 г. в аристократично шотландско семейство. Завършва класическа филология в Университета на Единбург, а после специализира класически езици в Оксфордския университет (Chris Church College) и богословие в Богословския факултет „Cuddesdon“ в Оксфорд. Там се заражда неговият интерес към Православието. През 1951-1952 г. се обучава и в Богословската школа на о-в Халки в Истанбул, като в този период пътува до Светите земи и Близкия изток. През 1952 г. на двадесет и седемгодишна възраст приема ръкоположение в Епископалната църква на Шотландия (автономен локален клон на Англиканската църква, бел. ред.). Бил е известен с това, че е носил шотландска пола (килт) под расото си, за което получава и наказание от епископа на Морей, в чиято катедрала служи.
През 1981 г. напуска Епископалната църква на Шотландия и заминава за Света гора – Атон. Владеейки перфектно гръцки език, той се заселва в манастира „Симонопетра“, където приема православието и е постриган в монашество. През 1982 г. о. Йоан получава благословение да се завърне във Великобритания и да служи към Константинополската патриаршия като свещеник. След две години в гр. Ковънтри, Англия, той се връща в Шотландия и обединява две малки православни общности – славянска и гръцка в енорията „Св. Андрей“, където въвежда служби на английски език, за да се привличат местни хора към православната вяра.
Развива мисионерска дейност из цяла Шотландия. В Единбург започва да преподава класическа филология, като същевременно се грижи за много православни студенти (родени в православна среда, но и много преминали в православието от протестантизъм и римокатолицизъм). За да разруши националните бариери и изолацията на културните групи и да ги обедини в едно, о. Йоан използва главно богослужение на английски език заедно със славянски, гръцки и румънски. Създава църква-училище, наречена „Православната църква на св. Андрей“, като за целта към него се присъединяват о. Аврамий Нейман, о. (вече епископ) Рафаил (Павурис) и дякон (сега свещеник) Лука Джефери. Тази църква-училище се помещава в сграда в сърцето на университета.
В подвижническия си живот о. Йоан е изключително строг към себе си. Храни се само веднъж на ден, не пропуска нито едно богослужение и е жива проповед за студентите и шотландците. Често подслонява и храни бездомни, създава петиции против изтезанията на религиозна основа, а също е известен като активен защитник на идеята за рециклирането на отпадъците. През 2001 г. попада във вестниците, когато въпреки решението на съда помага на осемгодишно дете и майка му да избягат от баща насилник, като им намира тайно жилище и урежда нов живот в Гърция. В последната година от живота си ослепява и почти оглушава. Упокоява се в Господа на 17 април 2013 г., като същия ден е закупена и голямата църква „Св. Андрей Първозвани“ (Buccleuch Parish Church, бивш склад на универистета), в която ние, българските християни, имахме възможността да славим Бога на свой език.
Щастливи от възможността да се съберем заедно с тази мултукултурна общност, ние се почувствахме като у дома си в православната църква „Св. Андрей“ и усетихме любовта на архим. Йоан в лицето на неговите помощници и приемници о. Лука и еп. Рафаил.
На тази първа литургия за българската общност се събраха българи от цяла Шотландия, като на клира пяха патрологът доц. д-р Кръстю Банев със семейството си, които пристигнаха от гр. Дърам, Северна Англия, а след Литургията св. Кръщение прие Александрина. С нетърпение очакваме следващите ни срещи.
