Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

preview20220427 VSN 1056 обрМосковският патриарх Кирил осъществи онлайн-среща със Сръбския патриарх Порфирий в дните след Пасха. Новината беше отразена в официалната страница на Московска патриаршия с акцент върху подкрепата, която Сръбската църква оказва на Московска патриаршия в дните на руската инвазия в Украйна.

В срещата на двамата предстоятели са участвали и техните „външни министри“, както обикновено наричат сръбския епископ Ириней (Булович) и митр. Иларион (Алфеев). Това личи от снимката, публикувана от МП.

Московският и на цяла Русия патриарх Кирил благодари на Сръбския патриарх Порфирий и сръбския президент Александър Вучич за помощта им към украинските бежанци и солидарността с каноничната Украинска православна църква.

„По време на дългия братски разговор бяха обсъдени събитията в Украйна. Събеседниците обърнаха специално внимание на хуманитарната ситуация в Донбас. Сигурни сме, че Сръбската църква е с нас в този труден момент“, се казва в официалното съобщение, разпространено от Московска патриаршия.

Руският патриарх е загрижен за положението на верните християни в Украйна под ръководството на Киевския митрополит Онуфрий, без да конкретизира какви са трудностите им.

В официалното съобщение се казва, че Светейшият патриарх Кирил е разказал на Светейшия патриарх Порфирий за трудното положение на каноничната църква, за притесненията, на които е подложена. „Аз прекланям глава пред подвига на нашето духовенство“, заявява той, имайки предвид онези клирици, които въпреки руската агресия и църковната подкрепа за нея продължават да споменават при богослужение Московския патриарх.

Московска патриаршия е крайно заинтересована Украинската православна църква да остане част от РПЦ, чието влияние се основава на икономическата подкрепа на държавата и броя вярващи (православните християни в Украйна са тридесет милиона). И преди, и след началото на войната в Украйна това остана основната цел на църковната политика на Руската църква.

В този контекст е и специалната благодарност към Сръбската църква за хуманитарната помощ, изпратена в Украйна за членовете на „каноничната Украинска църква“ (а не за всички украинци).

Патр. Кирил е благодарил и за помощта към украинските бежанци, която Сърбия оказва, тъй като най-пострадали били членовете на неговото паство.

Думите му съдържат очевидно противоречие: руските войски според официалната руска пропаганда защитават „цивилизационния антизападен избор“ на каноничните православни в Украйна, а в същото време те образуват най-голямата бежанска вълна към Европа. Патр. Кирил не уточнява от какво бяга неговото паство.

От своя страна патр. Порфирий е казал, че „събитията в Украйна“ пряко докосват сърцето му и не само него, но и сърцата на всички архиереи и на целия сръбски православен народ, който също бил преживял тежки изпитания в края на 20 в. С тези думи патриархът визира въздушните удари на НАТО срещу Югославия през 1999 г.

„Споделяме вашите чувства, молим се за вас и сме готови да направим всичко, за да подкрепим Руската православна църква и вярващите в Русия и Украйна“, е казал също Сръбският патриарх.

Накрая официалната новина в сайта на Московска патриаршия завършва с думите, че е „обсъдена ситуацията в световното православие и в сферата на междуправославните отношения. Страните се договориха да продължат братското общение в различни формати“.

Новината за срещата на двамата патриарси има за цел да демонстрира, че Московският патриарх Кирил не е изолиран от останалия православен свят, но има поне един предстоятел, който безусловно го подкрепя.

Сръбски медии обаче отбелязват, че тази очевидно важна за Московска патриаршия новина почти не е отразена в Сърбия, като прави впечатление мълчанието на църковните медии. Тя е разпространена от „Спутник Сърбия“ и се появява съвсем кратко в някои малки медии. Не е отразена и на страницата на Бачка епархия, чийто епископ не само е участвал в срещата, но и е един от най-преданите на РПЦ сръбски йерарси. Новината се появи за малко в официалния сайт на Сръбската патриаршия, след което беше свалена. Нито телевизията на Белградско-Карловацката архиепископия „TV Храм“, нито църковното радио „Слово на любовта“ отразиха събитието.

Причините за поведението на сръбските църковни медии може да са няколко. Първият вариант е онлайн-срещата да е имала неофициален характер и нейното огласяване като официално събитие от страна на Московска патриаршия да е подразнило сърбите. Възможно е реакцията да е в контекста на общото медийно настроение в Сърбия през последните дни, след изказването на руския президент Вл. Путин, който оправда действията си в Украйна с действията на НАТО в Косово. Според сръбските медии това е равнозначно да признаване на статута на Косово от страна на Русия. Третият вариант за медийното игнориране на срещата е недоволство от съдържанието на руската новина, което би могло да не отговаря на реалното съдържание на разговорите.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8rhyx 

Разпространяване на статията: