Ватикана повторно разпространи специална директива, с която се преустановява употребата в католическото богослужение употребата на името Божие, открито в тетраграма ЯХВЕ.
Епископ А. Сератели, председател на епископския комитет по богослужението в САЩ, направи разяснение във връзка с директивата. Той обясни, че “това не е принуда към промяна на официалните литургични текстове”, но може да има някакво отражение върху определени песнопения, използвани в САЩ и други страни, както и върху композирането на определени песни, използвани в католическата меса. Често използваните песнопения с припев “ЯХВЕ, аз знам, че Ти си наблизо”, ще трябва да бъдат модифицирани.
В обяснението към директивата, която първоначално беше спусната на 29 юни т. г. от Конкрегацията за богослужението и тайнствата на Ватикана, се казва, че името на Бога, открито в четирибуквието ЯХВЕ, не е било използвано от първите християни и в традицията, водеща началото си от тях.
Там също се посочва, че в библейската традиция на Стария Завет са показани серия от обръщения към Бога, едно от които е разкрито в тетраграмата ЯХВЕ. Понеже тази тетраграма изразява безпределното величие и слава на Бога, тя не е била гласно споменавана, а заменяна при четене на Писанието с алтернативното име “Адонай”, означаващо Господ.
Гръцкият превод на Стария Завет, така наречената Септуагинта, появила се повече от век преди началото на християнството, също редовно заменя еврейската тетраграма с гръцката дума Кириос – Господ. Тъй като Септуагинтата е старозаветният текст, който полза първото поколение гръцкоговорящи християни, на чийто език са написани всички новозаветни книги (с изключение на Евангелието според Матей, както традиционно се приема), то още от самото начало християните никога не са произнасяли свещеното име ЯХВЕ.
Ватикана подчертава, че тази практика е имала изключително важно значение за новозаветната христология.
Дори когато св. ап. Павел във връзка с разпятието пише: “Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име” (Филип. 2:9), той няма предвид някакво друго име, освен името “Господ”, затова и продължава, казвайки: “и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Филип. 2:11, сравни също Исайя 42:8 “Аз съм Господ, това е Моето име”), се казва още в документа.
Там също се посочва, че в библейската традиция на Стария Завет са показани серия от обръщения към Бога, едно от които е разкрито в тетраграмата ЯХВЕ. Понеже тази тетраграма изразява безпределното величие и слава на Бога, тя не е била гласно споменавана, а заменяна при четене на Писанието с алтернативното име “Адонай”, означаващо Господ.
Гръцкият превод на Стария Завет, така наречената Септуагинта, появила се повече от век преди началото на християнството, също редовно заменя еврейската тетраграма с гръцката дума Кириос – Господ. Тъй като Септуагинтата е старозаветният текст, който полза първото поколение гръцкоговорящи християни, на чийто език са написани всички новозаветни книги (с изключение на Евангелието според Матей, както традиционно се приема), то още от самото начало християните никога не са произнасяли свещеното име ЯХВЕ.
Ватикана подчертава, че тази практика е имала изключително важно значение за новозаветната христология.
Дори когато св. ап. Павел във връзка с разпятието пише: “Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име” (Филип. 2:9), той няма предвид някакво друго име, освен името “Господ”, затова и продължава, казвайки: “и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Филип. 2:11, сравни също Исайя 42:8 “Аз съм Господ, това е Моето име”), се казва още в документа.
“Избягвайки произнасянето на тетраграмата ЯХВЕ, Църквата има своето основание”, се допълва също в разпореждането на Ватикана. В заключение се казва: “Освен чисто филологичния мотив, съществува и такъв, че ако искаме да се придържаме плътно към Преданието на Църквата, трябва да се съобразим с това, че от самото начало на християнството свещената тетраграма ЯХВЕ никога не се е произнасяла в християнски контекст, нито е била превеждана на някой от езиците, на които е бил превеждан Новият Завет”.
По Oservatore romano
Бел. ред.:
Доводите на маститата католическа конгрегация всъщност не са важни, щом така е повелил Ватиканът. Но все пак трябва да се подчертае, че някои от твърденията наистина не са точни (т. е. верни). Ако може да се допусне, че по навик (да го наречем традиция) юдео-християните не са произнасяли Божието име, защото тази забрана, както и редица други те са спазвали и в битността си на християни, това не може да се твърди за всички християни от първите десетилетия на Църквата Христова. Но не бива да се забравя, че Сам Иисус Христос и Неговите апостоли никъде на настояват да не се произнася Божието име.
Не е вярно също, че тетраграмата, изразяваща едно от Божиите имена, не е била превеждана - превеждана е, дори и на латински, ако щете!
Но това решение намирисва по-скоро на политически акт на Римокатолическата църква. Под натиска на еврейски организации Ватиканът преди около две десетилетия изхвърли от богослужебните текстове всички обвинения срещу евреите за смъртта на Господ Иисус Христос, което си е чисто изопачаване на исторически факти.
После папата нарече евреите "нашите по-стари братя", каквото и да означава това, а сега по техен модел изхвърлят и тетраграмата. Дали ще започнат като евреите вместо да казват "Бог", да вмъкват словосъчетанието "името Му"?!
Поживем, увидим...
