Ремонтът на втората българска църква в Одрин е пред завършване

През османския си период градът е бил средище на християни (първо православни, гърци и българи, а от средата на 19 век – протестанти и католици) и мюсюлмани, на евреи, арменци. Много християнски храмове и още повече джамии, а и синагоги се пълнят с вярващи при всеки празник. Но времената се менят. И през втората половина на 20 век от немюсюлманските молитвени домове единствено българският храм „Св. Георги” в горната (някога българска) махала Къйък остава условно действащ - условно, защото в града почти не остават българи, няма свещеник, който да служи в него. Пази го, отваря го и почиства майката на бай Филип Чакърък, после той самият, докато в началото на този век синът Александър Чакърък, междувременно учил в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” и в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, става свещеник и поема отговорността за храма и богослуженията в него.

От гръцките църкви няма и следа. От една великолепна синагога стърчат днес само стените.

Вторият български храм в Одрин, оцелял през войни и десетилетия на не особено приятелски отношения между нашите две страни, е „Св. Константин и Елена”. Той е построен в долния край на града, квартал Киришхане, край самата линия на железницата, откъдето тогава вече е минавал „Ориент експрес”. Отвъд насипа на железницата пък е Марица, уголемена след приемането на тунджанските води няколкостотин метра по-нагоре и укротена от високи диги.

Издигнат преди Освободителната война, храмът е бил наистина внушителен с размерите и уредбата си. Той е по-голям от „Св. Георги”, с по-голям двор, макар и частично завзет по-късно от самонастанили се съседи. Около храма не останали българи, но бил в сравнително добро състояние до 1989 г., когато злосторници го подпалили в западната му част. Изгорял покривът наполовина, двата балкона, врати, прозорци… Някои го отдават на желание за мъст заради един процес у нас от 1985-1989 г., неудачно наречен възродителен. Така или иначе храмът е доведен до разруха. Години наред никой не смее да го доближи или да се погрижи за него. После нещата се просветляват. Учредява се българско генерално консулство в Одрин, самата Турция се „отваря” към външния свят, не на последно място и към тръгналата за ЕС България. Иначе българските храмове в Турция традиционно по турското законодателство са собственост на вакъфа (турската дума за фондация) Българска екзархия, ръководен от настоятелство от миряни, турски граждани. Те не са посмели да помислят за ремонт на „Св. Константин и Елена”, още повече че и в Цариград си имат достатъчно църкви и сгради за поддържане. Накрая се намесва Дирекция „Вероизповедания” на МС, която по закон разпределя държавната субсидия за вероизповеданията. По неин почин през 2003 г. започва ремонтът на църквата „Св. Георги” и тя беше обновена през май 2004 г.

„Св. Константин и Елена” тогава беше само подготвена за ремонт, покривът се свали напълно, защото беше опасно да се влиза в храма, укрепиха се стените, начена се проектирането, търсеха се средства. Докато най-после миналата година се подписаха договорите с турска строителна фирма, тя заработи бързо и умело, така че вече църквата е пред „откриване”, както биха се изразили строителите. Това се вижда и на приложените снимки, правени на 7 и 8 август. Наистина само след месец, на 14 септември 2008 г., в деня на Честния Кръст Господен, с който са свързали имената си св. Константин и майка му св. Елена, ще се извърши обновлението на храма от архиереи на Българската православна църква.


Снимките показват:
1) Вътрешността на храма "Св. Константин и Елена". Иконостасът предстои да бъде монтиран.
2) Западната фасада на храма. Той не е имал купол, нито камбанария.
3) Източната фасада на храма с апсидата и източния вход.