В началото на октомври в руските социални мрежи бяха публикувани видео-записи на нечовешки мъчения и унижения на затворници от страна на надзирателите. Повечето кадри са от туберколозната болница към затвора в Саратов, но има записи и от други затвори в страната. Кадрите шокираха руското общество и предизвикаха началото на проверки в различни градове. Не закъсняха и въпросите към синодния Отдел за служение в затворите за реакция.
Само няколко дни по-рано Саратовският митрополит Игнатий връчи църковни ордени „Спас Неръкотворни“ на началника на федералната служба за изпълнение на наказанията в Саратов и неговите сътрудници. В обичаен за тези новини тон се подчертаваше доброто сътрудничество между църквата и правоохранителните органи за благополучието на обществото.
Съвпадението на църковното отличие с огласяването на зверствата предизвика силна вълна на обществено недоволство срещу тясното обвързване на църковната администрация със силовите институции и местните власти.
С няколко седмици закъснение прес-секретарят на патриарха Владимир Легойда коментира, че църковните награди, дадени на саратовските надзиратели могат да бъдат отнети, но едва ако се докаже вината им: „Много е важно всички виновни да отговорят пред закона след резултатите от разследването. Що се отнася до епархийските награди, връчени на няколко сътрудници на Федералната служба за изпълнение на наказанията, според информацията, с която разполагам от Саратовска митрополия, ако бъде доказана съпричастността на наградените със случилото се, наградите ще бъдат взети обратно“.
„А какво трябва да направи всеки християнин, ако е сътрудник на службата за изпълнение на наказанията и се сблъска със ситуация, подобна на тази, която сега се разследва в саратовския затвор? Разбира се, че трябва да спре беззаконието. Защото това е против Божиите и човешките закони. Защото Христос дойде в света, за да станат немислими и недопустими онези жестокости, които са се смятали за нормални в предхристиянския свят“, допълни Владимир Легойда.
Той коментира, че свещениците в затворите трябва явно да работят не само със затворниците, но и с надзирателите: „За изминалите години свещениците на нашата църква направиха много за затворниците, за хуманизирането на цялата система. И продължават да вършат това всеки ден. Ситуация, подобна на саратовската, иркутската, ярославската и други показват, че сме само в началото на пътя, че още много предстои. И, разбира се, че вниманието на свещениците е необходимо да бъде насочено не само към осъдените, но и към тези, които ги охраняват“.
В коментар за изданието Credo журналистката Анна Курт нарича издевателствата в затворите, на които руснаците станаха свидетели, хула срещу Светия Дух: „Днес в Русия протича стремителен упадък, затъмняващ зверствата през 30-те и 40-те години. Тогава са избивали хората, не са им давали да спят, уморявали са ги от глад и студ, но такива сложни изтезания като изнасилване с моп или включен реотан все пак не е имало. Изглежда, че днешните палачи надминаха сталинските професионалисти. Тук виждаме истинско опиянение от жестокостта, стигащо до абсурд. Апотеоз на ирационалното зло. Богословите твърдят, че дяволът сам по себе си не е много силен, нужна му е „синергия“ с човека. Разсъждавайки логично, бихме искали да попитаме: нима съвременният палач надмина самия дявол?“.
Руският свещеник Георги Сухобокий, който неотдавна беше уволнен като ръководител на информационно-издателския отдел на Мелекеска епархия заради кратък пост във фейсбук в полза на Алексей Навални, призова епископите на църквата да не говорят за политическите репресии само в минало време, но да имат смелостта да изобличат издевателствата и в съвременните затвори.
В обръщение към еп. Сава (Тутунов), викарий на патр. Кирил, свещеникът казва: „Владико, в своята страница вие говорите за жертвите на политическите репресии. Казахте също така, че скоро ще излезе Ваше интервю на тема масовите репресии през 20 в. А какво може да кажете за политическите затворници в съвременна Русия? Или нашата църква може да говори смело само за миналото, а случващото се днес сякаш не забелязваме?“.
В същото време в религиозните групи в интернет има множество хора, които оправдават издевателствата, включително и с религиозни аргументи за „необходимостта от страдания в този свят, за да се спасим“.
Според прот. Андрей Кордочкин, служещ в Испания, „всички тези жестоки снимки и видеа от Саратов са отплата за това, че Русия никога не постигна обществен консенсус за своето съветско минало, а и да стигне, то по-скоро е в неговата възхвала. Ако Солженицин е измислил ГУЛаг, ако ни е нужен ред и силна ръка, ако никой не отива в затвора „просто така“, ако репресиите са оправдани заради стабилността и монолитността на обществото, заради необходимостта да се противодейства на външната заплаха, то тогава с какво отношението към затворника през 2020-те г. трябва да се различава от това през 1930-те г.?“.
