На 13 април се проведе първото за годината присъствено заседание на Св. Синод на Руската православна църква, на което беше взето решение най-голямата руска епархия – Московска област – да бъде разделена на пет по-малки епархии: Коломенска, Балашихинска, Подолска, Сергиево-Посадска и Одинцовска.
На следващия ден оглавяващият Московска епархия Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий, най-авторитетният и старши руски митрополит (85 г.), подаде молба за „оттегляне на покой“. Според медиите той е научил за решението на самото заседание, без да бъде уведомен предварително. Митр. Ювеналий е постоянен член на московския синод от 1972 г. и патриаршески наместник на Московска епархия – най-богатата епархия на РПЦ след Москва-град (това е единствената епархия, спомената в устава на РПЦ и на практика се състои от област Москва и града Москва, чийто епархийски архиерей е Московският патриарх). И е един от архиереите, на които Светейшият Кирил дължи патриаршеския си избор. След оставката му за негово „място на покой“ е определен град Москва „без определяне на храм за богослужение“.
След църковната реформа от 2011 г. митрополия в РПЦ започва да се нарича голяма епархия, в чийто състав влизат няколко по-малки, ръководени от епископи (подчинени и подотчетни на митрополита). Тогава патр. Кирил мотивира създаването на нови епархии като необходимост за възраждането на православната вяра в народа. „Новите епархии трябва да се създават, за да могат импулсите, пораждани днес от свещеноначалието, от съборния разум на Църквата, да стигат и до най-ниските нива – за това е необходимо да се създават нови епархии“.
В резултат от тази реформа повечето руски епархии бяха разделени на по-малки, което според анализатори дава възможност за по-добър контрол върху всяка енория, не на последно място и от финансова гледна точка. Нарасна и броят на митрополитите и епископите в РПЦ.
От една страна, решението за разделянето на Московска епархия се оценява като очаквано и нормално, тъй като не може в една епархия да има повече от хиляда и петстотин клирици, повечето от които епископът не познава, а от своя страна те не могат да осъществят среща с него. Според други, процесът на реформи преди десет години е трябвало да започне именно с тази епархия, а не да завършва с нея.
Като основна причина за разделянето на Московска епархия се смята желанието за по-добър контрол върху финансовите приходи, тъй като в този район живее най-платежоспособното население на страната, отбелязват наблюдатели.