Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

timiou prodromouРумънският парламент гласува 960 000 евро годишна помощ за румънския скит „Св. Йоан Предтеча“ към Великата лавра на Света гора. Решението е взето с 258 гласа „за“ и 31 „против“. От 2007 г. досега румънският скит получаваше държавна помощ от 250 000 евро годишно, но от тази година сумата е увеличена почти четворно.

„Предвид историята на това място и значението му за румънския народ е необходимо румънската държава да предоставя редовна икономическа подкрепа за възстановяването и опазването на тези сгради“, заявяват в мотивацията си авторите на законпроекта. Те сравняват румънския скит с Парижката „Св. Богородица“, за чието поддържане френската държава отпускаше по четири милиона евро годишно, а след пожара сумата нарасна многократно.

Скитът „Св. Йоан Предтеча“ е разположен на около 4 км. южно от Великата лавра. Първоначално е бил килия (монашеска къща за няколко души монаси) на гръцки монаси от остров Хиос. Но тъй като румънски манастир не е имало никога на Атон, с подкрепата на влашките владетели по време на османското господство на Балканите тази килия е преобразувана в скит (тип малък манастир), за което е издаден и патриаршески сигилий (букв. "подпечатан документ") през 1856 г. Скитът е населен с молдавски монаси и бързо се изгражда. Днес там живеят около двадесет и петима монаси с румънски или молдавски произход. Според неофициални източници тяхното число е доста по-голямо.

Централният храм е посветен на Кръщението на Иисус Христос, а най-известната му икона е „Св. Богородица Неръкотворна“.

Гласуваната от парламента сума ще се използва за поддръжка на четирите храма, параклисите, жилищните сгради, за рекламни материали и за живота на монасите.

На Света гора има още един румънски скит – „Св. Димитър“, известен също като „Лакоскит“ (т. е. скит в ниско място, в яма), който е в юрисдикцията на манастира „Св. Павел“. Този скит до средата на 11 в. е населяван от латиноезични монаси-бенедиктинци, но след отпадането на Западната църква при разрива от 1054 г. те напускат Атон. За няколко века манастирът е населяван от славяноезични монаси (сърби и българи), за което свидетелстват запазени славянски надписи. Но със засилването на молдовските княжества и тяхната парична помощ за Атон този скит постепенно е населен с монаси от Молдова. Започват през 19 в. и междуетнически напрежения на Света гора, но благодарение на молдовските владетели скитът запазва румъноезичната си традиция. 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6ywwy 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]