Известният руски историк проф. протойерей Георги Митрофанов представи в началото на февруари своята нова книга За Църквата и Русия. Проповеди, интервюта, размисли. В дискусията той коментира и делото срещу дякон Андрей Кураев.
„Положението на нашето духовенство, на бялото духовенство винаги е било социално ниско… Но това, което се случи у нас, е невиждано предизвикателство към всички процесуални, а и не само процесуални норми… Да, нашият църковен съд беше възроден сравнително скоро, но както и преди е някаква твърде илюзорна реалност в живота ни, макар аз да зная за един случай, когато църковният съд отмени решение на управляващия архиерей спрямо един от свещениците и архиереят изпълни решението на съда в своята епархия по такъв начин, че този свещеник, докато беше жив, нямаше възможност да служи в нито една енория, независимо от всичко и въпреки решението на църковния съд. Така че тук има много проблеми. И като член на комисията по църковно право от междусъборното присъствие мога да кажа, че това е една от най-занемарените сфери на нашия живот, имам предвид църковното право… Обичаме да казваме, че не живеем според закона, а по благодат. Съгласен съм с първата част, че не живеем по закона, в това няма съмнение. А с благодатта, както и с другите същности, в нашата страна има трудности, боя се, това важи и за нашата църква.
Ако погледнем от гледната точка на милосърдието… Познавам о. Андрей почти от тридесет години. Не станахме приятели, но нашите отношения са дългогодишни, с взаимно уважение. И макар че понякога спорехме, този човек има такъв голям принос за утвърждаване на авторитета на нашата църква, за събуждането на някакъв жив интерес сред мислещите хора към нашия църковен живот, към нашата църковна култура, че е трудно да го сравним с някого другиго. Аз мога да оценя това, защото съм вложил немалко усилия в т. нар. мисионерско-просветна дейност, но не мога дори да се сравнявам с о. Андрей… Мисля, че много наши архиереи, които сега срамежливо мълчат за случващото се, са дошли в Църквата не без неговото влияние. Той беше техен учител! Макар да се боя, че очевидно не са били много добри ученици, след като са забравили на какво ги е учил и какво е онова, което някога ги е подтикнало, бидейки още търсещи Бога юноши, да отидат в Църквата и да станат нейни служители.
От морална гледна точка е твърде несправедливо да игнорираме това, което о. Андрей прави за Църквата години наред. Още повече, че той беше готов за диалог и каквито и остри формулировки да използваше, аз, общувайки лично с него, мога да кажа, че той беше готов за диалог, но не му разрешиха… диалог действително достоен, уважаващ неговото право.
И накрая още един детайл: забрана за свещенослужение, низвержение от сан – защо? Той не е извършил и най-малкото от онова, което вършат много наши свещеници и получават за това само богослужебни награди и ордени. Не виждам никакво основание. А когато започнаха да говорят и за отлъчване от Църквата, то тук просто разтварям ръце. Мисля, че ние вече се опозорихме през 20 век, като отлъчихме от Църквата о. Глеб Якунин. И какво, пак така ли ще направим? Как е възможно да има такова отношение към клирици, които са направили немалко за Руската църква!… Много се надявам, че набързо изказаната мисъл за възможността о. Андрей да бъде отлъчен от Църквата ще остане само на думи. Как може да се говори по този начин към когото и да било, а още повече за човек, който наистина е послужил на своята църква. Извинявайте, че отговорът ми е толкова емоционален, но за мене тази история е във висша степен показателна за деградацията в нашия църковен живот на фона дори на събитията от началото на 20 век“.
