Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) заяви, че не съществуват никакви пречки за възсъединяване на Старообрядческата църква и Руската православна църква. „От моя гледна точка нищо не бива да ни пречи да се възсъединим в лоното на едната Църква. Защото Руската православна църква вече от половин век е отменила клетвата срещу стария обряд. У нас наистина има единоверчески енории, където богослужението се извършва по стария чин, … т. е. причината, поради която възниква разделението, вече не съществува. Аз се надявам, че рано или късно тези причини ще бъдат остранени и ние всички ще се възсъединим в лоното на едната Църква“.
Предстоятелят на Руската православна старообрядческа църква митр. Корнилий (Титов) поддържа близки отношения с Волоколамския митрополит. Неговата политика не се приема еднозначно от всички старообрядци, които в Русия са около два милиона. Преди няколко години той заяви, че „най-важното, което не ни позволява да седнем на масата за преговори и да ги започнем, е това, че тези преговори трябва да бъдат между равни. Двете страни трябва да бъдат равни. Сега, за съжаление, нашата църква не е признавана от Московска патриаршия. Те смятат, че нашата църква няма приемственост, няма канонично право“.
Според митр. Иларион между РПЦ и Старообрядческата църква вече „… има взаимодействие по въпроса за възможността за признаване или непризнаване на йерархията на старообрядческата църква“. Както и при обединението с Руската задгранична църква, така и тук в официалната лексика на диалога между РПЦ и старообрядците не се говори за покаяние и връщане от ерес или разкол в православието.
Старообрядческият разкол в Русия възниква след богослужебната реформа на патр. Никон (17 в.), който изправя грешките в богослужебните руски книги, възприето от някои хора като отстъпление от традицията и вярата. Репресивният начин, по който се налагат промените, развива сред старообрядците съзнанието, че те са мъченици и изповедници на вярата и легитимира съществуването им през вековете. Старообрядците имат различни разклонения, а в голямата си част нямат йерархия. Придържат се буквалистично към обичаи и практики от миналото, включително до подробности във външния вид и облекло, като смятат това за вярност във вярата.
През 19 в. в Руската църква се образуват енории на присъединили се към нея старообрядци, на които е разрешено да се придържат към своите обичаи. Това течение е известно като „единоверие“. То служи за връзка между каноничната РПЦ и старообрядците и е моделът, който Руската църква се надява да приложи за присъединяването на старообрядците. Сред известните привърженици на „единоверците“ в РПЦ е руският идеолог и философ Александър Дугин.
Малка общност руски староверци живее и в две села в Североизточна България – Казашко, Варненско, и Татарица край Айдемир, Силистренско.