Мобилно меню

4.952380952381 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (21 Votes)

Untitled 1Рано сутринта на 7 август в дома си недалеч от женския православен манастир „Покров Богородичен“ в Бюси-ан-От, Франция, се престави в нашия Господ професор протопрезвитер Борис Бобринской.

Той е роден през 1925 г. в Париж като син на знатни родители от първата емигрантска вълна след болшевишката революция в Русия. Увлича се от богословието благодарение на дружбата си с известния православен богослов Владимир Н. Лоски. През 1949 г. завършва Парижкия православен институт „Св. Сергий Радонежки“ и защитава дисертация под ръководството на проф. прот. Георги Флоровски. След стаж в Богословския факултет на Атинския университет от 1953 г. е професор по догматическо богословие в института „Св. Сергий“. Ръкоположен е в свещен сан през 1959 г. През 1965-1967 г. се занимава с научна работа във факултета по протестантско богословие към университета в Ньошател, Швейцария, а по-късно и в Римокатолическия университет в Париж. Декан е на института „Св. Сергий“ от 1993 до 2005 г. Автор на множество богословски трудове, о. Борис Бобринской става един от най-значимите православни богослови на Запад наред с Оливие Клеман, Николай В. Лоски и много други, продължители на т. нар. Парижка богословска школа.

През 1968 г. той основава френскоговорящата енория „Света Троица“ в криптата на катедралния храм „Св. Александър Невски“ в Париж, център на бившата Архиепископия на руските православни църкви в Западна Европа към Константинополската Вселенска патриаршия. Предстоятел е на енорията до 2009 г.

Като пастир о. Борис беше винаги обкръжен от свои духовни чеда. Голяма част от тях бяха бивши римокатолици и протестанти, приели православието. Със своята богословска и пастирска дейност той допринесе много за православната мисия на Запад.

Когато в годините след падането на комунизма българската енория „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж беше останала без храм, със съдействието на о. Борис Бобринской и, разбира се, на цялото негово обкръжение нашата православна общност получи възможността напълно безвъзмездно да провежда своите богослужения в криптата на храма в съботни дни. Това продължи през годините 2002-2005-та. Българската църква в Париж отдавна вече има свой храм, но българите оставаме с дълбока признателност към о. Борис.

Нека преблагият Бог, на Когото той беше посветил себе си, го приеме в Своето царство!

Негови статии можете да прочетете в Живо Предание – тук и тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6688x 

Разпространяване на статията:

 

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата