Мобилно меню

4.7746478873239 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (71 Votes)

filippoupolewsНа 27 ноември Пловдивският митрополит Николай оглави празничната св. Литургия в гръцката митрополия на Лангада (Лъгадина), Лити и Редина по повод 500 години от рождението на покровителя на епархията св. Дамаскин Студит, епископ на Лити и Редина. В историческия храм и стар митрополитски център „Св. Атанасий, Акакий и Дамаскин Студит“ съслужиха митр. Николай (който е старши по митрополитско служение), митрополитът на Филипи, Неапол и Тасос Стефан, митрополитът на Лангада Йоан и Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилската св. обител.

По време на богослужението изън приетия църковен ред дяконът прочете православния диптих с имената на предстоятелите на поместните православни църкви, като в него накрая беше споменат и Киевският митрополит Епифаний, според решението на Гръцката православна църква от миналия месец.

В проповедта си митр. Николай предаде благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит и се спря пространно на личността на св. Дамаскин Студит, като подчерта вселенския характер на неговото дело, послужило за единението на православните народи.

В навечерието на празника се проведе и научна сесия в памет на св. Дамаскин Студит, на която доклад за съхранявания в библиотеката на Рилския манастир дамаскин (сборник с поучителни слова) № 4/10 прочете на гръцки език архимандрит Макарий (Чакъров), брат на манастира.

Св. Дамаскин Студит, епископ Литийски, е живял през 16 век и беше канонизиран от Вселенска патриаршия през 2013 г. Той е един от най-образованите православни духовници на своето време, учител на патр. Йеремия II. Неговите многобройни поучителни слова на говорим гръцки език, насочени към обикновения народ, го правят изключително популярен. Най-известното му произведение Съкровище, което съдържа 36 жития и поучения, е преведено на български език в скита „Кавсокаливия“ на Света гора, и ляга в основата на популярните у нас „дамаскини“.

Като дата на неговия празник е определен 27 ноември.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhhuf 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.