Мобилно меню

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (56 Votes)

1 5Днес е била отслужена заупокойна св. Литургия и панихида за един от големите, макар и малко известни благодетели на Българската православна църква. А е малко известен, защото беше изключително скромен човек, истински духовник и пастир, загрижен за доброто и напредъка на цялата Православна църква, а не само на ГПЦ, БПЦ и прочие поместни православни църкви. Такъв беше през целия си живот Килкиският и Полянски митрополит Апостол (Папаконстантину).

Роден през 1924 г. в гр. Алмиро, окръг Волос, той завършва богословие в Атина и веднага става преподавател в неделно училище. На 24-годишна възраст е ръкоположен за йеродякон, след две години за йеромонах на Гръцката църква и 15 години работи като епархийски проповедник на Кожанската митрополия. Това е силното време на епархийска просветна дейност в Гръцката църква, когато и прицърковните сдружения започват да провеждат усилена катехизаторска работа, издават се книги, изнасят се беседи навсякъде. През 1967 г., когато с идването на власт в Гърция на военната хунта се прави опит да бъде оздравен висшият клир, доказалият се като много успешен духовен труженик архим. Апостол е избран за митрополит на епархията на о-в Закинт. Там продължава своята образцова пастирска работа. С падането на хунтата през 1974 г. обаче той и другите избрани през 1967 г. митрополити бяха свалени от длъжност и отидоха „на покой“, макар че всички те бяха хора с доказани качества. Дошли обаче с политическа намеса, те също с политическа намеса бяха отстранени. След 17 години търсене на правата си през 1991 г. с решение на Върховния съд на Гърция тези митрополити бяха възстановени, но биваха поставяни само на свободни митрополитски катедри (само за двама от тях бяха образувани т. нар. персонални епархии, които след смъртта им бяха закрити) – съответно не всички се завърнаха на дейна служба, а и някои междувременно бяха починали.

Митр. Апостол получи епархията на Поляна и Килкис – гранична, поизоставена в пастирско отношение. Той обаче веднага се захвана с работа. През 17-те години на лишение от катедра той беше развил голяма дейност с православни дружества, сиропиталища, редовни грижи за многодетни семейства, три летовища за децата. И то като архиерей без катедра, без заплата, без възможностите на един епархийски митрополит. Защото, когато човек иска да работи, не му е нужна непременно митрополитска катедра – поле за дейност има, колкото щете. А помощници се намират, щом хората видят, че архиереят иска да работи за ближните – безкористно и всеотдайно.

Тъкмо в тази насока митр. Апостол продължава да работи в Килкис. Междувременно беше паднала „Желязната завеса“ и вниманието на дейните православни християни от Гърция (синод, отделни митрополити и техните епархии, множество манастири и християнски дружества) започнаха да помагат на хората от източноевропейските страни: събираха храни и облекло и ги изпращаха с десетки тирове, набираха средства и отпечатваха православна книжнина на български, сръбски, румънски и руски език, която даряваха на поместните църкви; канеха безплатно в църковните летовища през лятото хиляди деца и младежи (с техните ръководители) от различни страни, за да помогнат на катехизаторската работа на съответните църкви. Сред водещите в това отношение беше и митр. Апостол.

Една негова книга с кратки, но много съдържателни проповеди върху литургийните четива от Новия Завет беше преведена и отпечатана на български: Как ще повярват, ако не чуят? (София, 2007 г., издава сдружението на българските богослови-библеисти „Библейски колегиум“).

Той обаче направи и нещо друго, каквото дотогава никой в ново време не се беше заемал да направи: основа православния лицей „Св. Кирил и Методий“ в гр. Килкис и започна да приема младежи от различни източноевропейски страни. Привлече учители и университетски преподаватели (богослови, филолози, математици и пр.) за сътрудници във важното дело. Създаде и пансион, където учениците бяха настанявани, хранени и възпитавани – всичко за сметка на бедната иначе Килкиска митрополия. Там те бяха записвани в последния клас на лицея (т. е. 12 клас), една година усилено изучаваха гръцки език и при това получаваха диплома за завършен лицей в Гърция. А това им даваше възможност да учат висше образование в страната. Повечето от тези така обучени младежи изучаваха богословие, след това се връщаха в своите църкви и ставаха свещеници и монаси, а някои вече са и архиереи.

Сред тези младежи, обучавали се в църковния лицей в Килкис, имаше и десетки българи (някои от четящите този текст със сигурност ще се разпознаят или ще знаят за такива наши младежи), които бяха облагодетелствани от добротата и бащината любов на дядо Апостол. Разбира се, много повече са младежите – момичета и момчета, които са летували в епархийското летовище край с. Фтельò и лично са се срещали с митр. Апостол. Той всяка смяна поне по 1-2 пъти посещаваше летовището и говореше на децата вечер на плаца. Някои може да са били малки и да не си го спомнят точно или пък незнаенето на езика да не им е позволявало да разберат всичко от онези сърдечни отечески думи на владиката, но все нещичко е останало в сърцата им от неговата жертвена любов и топла грижа.

Преди десет години той си отиде. Един български митрополит и десетина богослови (сред които и наш свещеник, възпитаник на килкиския лицей) отидоха да отдадат почит и изразят признателност към големия благодетел на родната църква (За погребението на владиката – тук). Дядо Апостол обаче продължава да живее в благодарната им памет, защото примерът му беше завладяващ, а жертвата му – благоприятна Богу.

След днешната заупокойна служба в Килкис е била проведена свещеническа конференция, на която двама архиереи (Едески (Воденски) Йоил и Димитриадски Игнатий) са говорили за мисията и делото на клирика, взимайки повод от живота и половинвековната църковническа дейност на блаженопочиналия Закинтски, а после Полянски и Килкиски митр. Апостол.

Нека да бъде вечна неговата светла памет!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh99f 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.