На 27 и 28 юли в Киев се проведоха две шествия (кръстен ход) по случай Деня на кръщението на Киевска Рус. В първия ден се проведе шествието на Украинската православна църква (Московска патриаршия), водено от Киевския митрополит Онуфрий, а на следващия ден беше шествието на автокефалната Православна църква на Украйна, водено от Киевския митрополит Епифаний. Украинските медии отбелязват като водеща новина за събитието отсъствието на представители на държавната власт, което се случва за пръв път в новата история на страната. Новият президент Володомир Зелински даде да се разбере, че е безразличен към християнството, а в интервю заяви, че в неговия дом „разговорите за религия са забранени, тъй като те разделят семейството и обществото“. Според наблюдателите тази позиция на Зелински ще се отрази на общата държавна политика към вероизповеданията в страната.
За читателите на Двери предлагаме откъс от коментар на украинското издание Деловая столица, който от своята позиция представя водещите акценти в честванията през тази година.
„Всичко премина за общо удивление тихо. Дори кръстният ход на УПЦ-МП – както обикновено пъстър, събран от всички краища на страната и както обикновено съпроводен от суматоха (не поради многото хора, а понеже никой не се грижи за организацията) – изглеждаше напълно умиротворен. В предишните години, след идването на власт на митрополит Онуфрий и началото на руско-украинския конфликт, УПЦ-МП се представяше в амплоа на „обсадената крепост“, а нейните шествия преминаваха в напрегната атмосфера – те винаги нещо демонстрираха, бяха адресирани до някакъв невидим опонент, носеха някакво предизвикателно послание. Особено силно се усещаше това през изминалата – томосна – година, когато напрежението между московската църква и киевската власт достигна апогея си.
Разбира се, в УПЦ-МП и през тази година се постараха да не се изложат. Но акцентите бяха поставени малко по-различно – „мъченичеството“ вече не е актуално, актуална е помпозността. Специфичният разкош от православен тип. И тук, трябва да признаем, УПЦ-МП успя да блесне и да затъмни „съперницата“ си.
Премерването на силите според броя на вярващите, събрали се на кръстния ход, е като национален спорт у нас. Накрая обаче се получава така, че се измерва не толкова дължината на шествието, колкото мащабите на преувеличението. УПЦ-МП съобщи за 250-300 хиляди участници. Нейните високопоставени привърженици – Юрий Бойко и Вадим Новински – като под диктовка отбелязаха, че „всяка година броят на участниците се увеличава“. Но киевската полиция преброи само 20 000 „ходещи“. Което всъщност съвсем не е малко, отчитайки горещия ден и разгара на селскостопанската работа. Но УПЦ-МП имаше за цел да убеди публиката, че нейната подкрепа след томоса само се е усилила, а хората още по-силно са се сплотили около „единствено каноничния“ Киевски митрополит. И ако в изминалата година УПЦ-МП оцени дължината на своето шествие на 100 хиляди души, през тази година не оставаше нищо друго да се запише 200 хиляди. А по-добре 300. Добре, де – 250.
За УПЦ-МП това е важно. Те трябва да показват на себе си и на света, че томосът не е нанесъл съществена щета на тяхната църква. Че тя е „устояла“ – независимо, че никой не я е нападал истински. Кръстният ход винаги трябва да се превърне в своего рода парад на победата на истинската църква над гонителите ѝ и аз мисля, че именно така беше представен той на църковната публика.
В УПЦ-МП съобщиха, че са приели гости от чужбина. Високопоставени – от Сръбската православна църква и от църквата на Чешките земи и Словакия. И на по-ниско ниво – в отчетите присъстваха и „автобуси с поклонници от Румъния“. Освен това на някои снимки в социалните мрежи се виждат табелки с надпис „Камчатка“. По този начин УПЦ-МП дебело подчертава „международния“ характер на своята църква: тя не само е „от всички призната“, тя има „свои“ във всички краища на света. Демонстрацията на такъв мащабен, наистина имперски размах на „руския свят“ е нещо, което никога – дори след признаването от страна на световното православие - Православната църква на Украина няма да има, което трябва недвусмислено да покаже нейното място на провинциална и бедна роднина.
Богатството – това е думата, с която може да се опише шествието на УПЦ-МП през тази година. По отношение на разкоша на църковните одежди, икони, утвар, хоругви, мощехранителници и прочие ПЦУ, разбира се, не може да се съревновава с Московска патриаршия. Добавете към това и внушителния списък светини, носени по улиците и поставяни за поклонение в Киево-Печерската лавра: мощите на княз Владимир, стъпалото на Андрей Първозвани, мощите на още 18 местни светци, пет чудотворни икони. Всичко това беше донесено от цяла Украйна на столичен гастрол и трябваше като магнит да привлече вярващите от всички краища на страната.
ПЦУ, разбира се, не разполага и с половината от този разкош. Но митр. Епифаний не изглеждаше разстроен. Той имаше какво да предложи на събралите се. Първо, самата Православна църква на Украйна, в която преди година далеч не всички вярваха. Второ, в Киев пристигнаха представители на Гръцката църква, които съслужиха с ПЦУ. Това означава, че де факто Гръцката църква признава каноничността на ПЦУ. Остава да се изчака официалният документ. Предполага се, че той може да бъде подписан през септември.
Също така – в контекста на стимулирането на процеса на признаване – Св. Синод на ПЦУ взе решение за създаване на румънски викариат. Да припомним, че такова желание изказа Румънската православна църква в отговор на молбата на Вселенския патриарх за признаване на ПЦУ. Този викариат ще бъде учреден за румънското население на Буковина и ще се намира в юрисдикцията на ПЦУ и под опеката на Румънската патриаршия. Енориите на Буковина са предмет на стар спор между Румънската патриаршия и РПЦ (УПЦ-МП). Спор, който не можеше да се оттласне от мъртвата точка: Московската патриаршия възприемаше идеята за „румънски енории“ като „акт на каноническа агресия“. Както и можеше да се очаква, ръководството на ПЦУ се оказа по-сговорчиво – в Украйна може да се появат румънски енории. А за опонентите на ПЦУ и най-вече за патриарх Филарет – това ще бъде още един повод да се подложи Киевската митрополия на ПЦУ на унищожителна критика за „предаване на територии“ и „предателство на интереси“. Що се отнася до ПЦУ, тя може с пълно право да очаква ответния жест от страна на Румънската църква – официалното признание.
Но все пак най-интересната новина в сюжета за празнуването на Деня на кръщението на Рус стана това, че в нито едно мероприятие не взе участие висшата държавна власт. Президентът на Украйна не само не дойде, но се ограничи с няколко реда в Туитър с дежурните думи на поздравления към украинските църкви и също така дежурните увещания, че трябва да се живее в мир и да не се карат украинците. Тази подчертана дистанцираност на президента от църковните дела, неговото равнодушие към празника, който успя да придобие огромна политическа тежест, се превърна в най-голямата новина.
Това открива някаква нова страница в историята на църквата в Украйна – досега тя никога не е била оставена сама на себе си, лишена от политическо съдържание и идеологическо було. На тази страница от историята зад гърба на лидерите на украинската църква все още се виждат фигурите на „спонсорите“ и „благодетелите“ измежду силните на този свят. Но и те самите са лишени от предишната си тежест и самото им присъствие вече няма предишното съдържание.
Около митр. Епифаний ние отново видяхме бившия президент на Украйна Петро Порошенко, а зад митр. Онуфрий неотлъчно, подобно на страж, следва олигархът Вадим Новински. Всеки от тях си е заслужил мястото зад гърба на първосвещеника. Пьотр Алексеевич получи томоса за автокефалия на ПЦУ, а Вадим Владиславович вложи колосално количество лични пари за разцвета на УПЦ-МП. Двамата послужиха на църквата, двамата „заложиха“ на църковната карта в политическата игра и двамата загубиха. Тяхното политическо значение рязко намаля и може би затова изглежда, че и самият политически натиск над църквата загуби предишната си мощ.
Това, разбира се, са твърде благодушни мисли. Но е факт, че след бурните събития на томосната гонка ние навлязохме в период на затишие. И това е добрата новина за църквата. Животът след агресивната реклама може да изглежда скучен, но много важни дела се случват именно на тихо, за тях скандалът е верният път към провала. Такова дело може да се окаже, например, признаването на ПЦУ от страна на другите православни църкви. В изключително консервативния православен свят агресивната реклама и скандалът само прогонват потенциалните съюзници. И тук показното равнодушие може да се окаже най-добрият подарък, който президентът Зелински успя да направи в краен случай поне на една от украинските църкви в Деня на Кръщението на Рус“.
