Мобилно меню

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (40 Votes)

Манастирът Райхенау и неговото значение за православните християни

българските клирициОт няколко години БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в гр. Щутгарт утвърждава традицията за събиране на православните християни на о-в Райхенау в Бодензее, разположен между Германия, Австрия и Швейцария. Там тя празнува патронния си празник, като и отдава почит на мощите на св. ап. Вартоломей и на св. ев. Марк, както и на частиците от св. Кръст, съхранявани в местния манастир, който е основан в 724 г. от св. Пирмин и през Средновековието е бил един от най-важните центрове на християнството, а понастоящем е паметник на културата на ЮНЕСКО.

Повод за избора на това място е, че в манастира е съществувала още от 9 в. литургична традиция на възпоменаване на солунските братя заедно с част от техните ученици, чиито имена ние намираме записани на видно място в кодекс от 9 в., изпълнявал функциите на поменик на манастира (Liber memorialis). Фактът, че името на св. Кирил е записано сред имената на починалите (Nomina defunctorum fratrum insulanensium), а на брат му сред тези на живите (Nomina vivorum fratrum insulanensium), указва, че престоят на св. Методий в Райхенау е бил осъществен след 869 г. (повече подробности могат да се прочетат в статията – тук).

От година на година се стичат все повече участници в това празненство, главно българи, живеещи в Южна Германия и в немскоезичната част на Швейцария. Но тази година беше дошла и група поклонници от Хамбург, начело с о. Кръстин Апостолов – свещеникът на тамошната църковна община, носеща също името на солунските братя, която наскоро се сдоби със свой храм в Хамбург, осветен на 11 май.

Празненство на българите в Райхенау, оглавено от Врачанския митр. Григорий

митр Григории с иподякониЗа голяма радост на богомолците през 2018 г. митр. Антоний положи традицията празничната литургия в Райхенау да бъде отслужвана от архийерей на БПЦ. Тази година с негово благословение това стори митрополитът на Врачанска епархия Григорий. Той бе радушно посрещнат заедно с о. Владислав Цветанов от Враца като гост на БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в Щутгарт и оглави вечерната служба, извършена на 8 юни в храма „Св. Бонифаций“, който Римокатолическата църква предоставя на щутгартската енория срещу месечен наем.

От една година българите християни в района на Щутгарт преустройват под ръководството на своя свещеник Сергий Ненов храмовия интериор в православен дух и се надяват да могат да намерят средства за закупуването му. Поради това митр. Григорий окуражи събралите се вярващи в тези им усилия и изрази надежда, че с Божията подкрепа храмът може постепенно да се превърне в духовно-културен център за всички българи в региона.

митр Григории молитваКато официален представител на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ бе пристигнал от Будапеща и нейният протосингел архим. Атанасий. Той предаде на събралите се вярващи поздравите на митр. Антоний, а на митр. Григорий изрази благодарност, че се е отзовал на поканата. Също така, той изтъкна радостта си от ангажимента на членовете на БПЦО в Щутгарт за изграждане на общината и за стремежа им да привличат все повече християни под ръководството на своя свещеник, подчертавайки и от собствен опит колко нелеко е служението на българските духовници в чужбина.

След литургията миряни и клир се събраха на традиционна българска трапеза в близко заведение. В кратката културна програма деца от Българското училище „Родна стряха“ в гр. Зинген изнесоха рецитал, а клубът за народни танци в Щутгарт „Балкан Денс“ изигра сърцати хора въпреки падналия дъжд.

Надежди за първо посещение на български патриарх в Западно- и Средноевропейската епархия

богомолцитеУчастниците в празненството се надяват, че в една от следващите години тази литургия може да бъде отслужена и от патриарха на БПЦ. Основание за това им дават както радостните тенденции на растящия брой на членовете на българските енории в европейската диаспора и създаването на нови общини, така и местата от региона, които по пряк или косвен начин са свързани с българската история.

В руската църква „Св. Николай“ в Щутгарт, се намират иконите на може би най-даровития иконописец, творил в България – Николай Шелехов, дякон и довереник на св. Серафим Богучарски. Той прекарва над 30 години в България, има ателие в Рилския манастир и в София, води курс по иконопис в Духовната академия. След преселването си в Германия той жъне големи успехи и признание и съдейства много за популяризирането на древните иконописни традиции.

На 5 км от Райхенау се намира старият град Констанц, където преди 600 години се провежда много важен за Западната църква събор, на който присъства и Григорий Цамблак, ученик на св. патр. Евтимий и виден представител на Търновската книжовна школа. По време на пребиваването си в Констанц той отслужва литургия, която е била наблюдавана с голям интерес от другите участници на събора и поради това е била описана от Улрих фон Рихтентал. Смята се, че това е най-старото немско описание на православна литургия въобще.

В разположения на Бодензее град Фридрихсхафен през 1985 г. почива княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III. Тя е погребана заедно със сестра си Надежда във фамилната гробница в замъка на династията Вюртемберг, намиращ се на около час път от Райхенау. За разлика от брата на цар Борис III – принц Кирил, който няколко години работи като агроном в Щутгарт, след което се завръща в България, където впоследствие е разстрелян по присъда на Народния съд, княгиня Надежда се омъжва за един от членовете на рода Вюртемберг и живее в замък в Швебиш Гемюнд, като умира през 1958 г. в Щутгарт.

В тази връзка може да се помисли за осъществяване на връзка между БПЦ и царското семейство, както и с рода Вюртемберг, с цел да се предприемат съвместни инициативи, чрез които също да се подпомогнат и усилията за развиване на българските енории в Баден-Вюртемберг.

62410816 2275590179157334 3121012314342424576 oНе на последно място трябва да се изтъкне, че храмът във Вюртемберг играе съществена роля и за отношенията с православните църкви. Той поддържа свой „Работен кръг православие“, отпуска стипендии за православни християни от Източна Европа, подкрепя финансово проекти на православни църкви. Още през 16 в. е поставено началото на диалог между протестанти и православни, когато теолози от Университета Тюбинген, чийто богословски факултет през вековете е един от най-реномираните за евангелското християнство, пишат писмо до Вселенския патр. Йеремия. През 2017 г., по случай 500 годишния юбилей на Реформацията, на посещение дойде и патр. Вартоломей, на когото в Тюбинген бе присъдена и почетна докторска титла. В разговори с местните църковни и политически власти той се застъпваше за нуждите на православната диаспора.

Също и Сръбският патр. Ириней беше в последните години два пъти на посещение в Баден-Вюртемберг, показвайки пастирски и организационен ангажимент спрямо сръбската диаспора.

Тази активност на предстоятелите на други православни църкви дава надежди, че и българският патриарх ще осъществи в близко бъдеще посещение в Германия за укрепване на българските позиции сред православните в Западна Европа.

Митр. Григорий раздава нафора на богомолците:

обща снимка Раихенау

Архим. Атанасий причастява народа:

арх Атанасии дава причастието

Участниците в празничното богослужение:

обща снимка Раихенау

Изпълнителите на български народни танци:

женско хоро Раихенау

Манастирът Райхенау:

женско хоро Раихенау


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u46a6 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.