Св. Синод на Кипърската православна църква заседава на 18 февруари и изрази своята позиция за църковната криза в Украйна. Според кипърските архиереи украинският народ, както и всеки един друг народ, получил държавна независимост, има право на автокефално църковно управление, което съответства на църковните канони и традиции.
Причина за кризата в отношенията между православните църкви в момента е загубата на доверие помежду им. Пряка отговорност за това имат четирите църкви, които се отказаха от своите обещания и не участваха във Всеправославния събор в Крит. Затова те сега нямат моралното право да се позовават на принципа на „консенсуса“ за разрешаването на украинската криза. Принципът на „консенсуса“ беше договорен на предсъборните съвещания, но до съгласие не се стигна поради спор за незначителни подробности.
Кипърските йерарси изясняват и какво е тяхното разбиране за църковен „консенсус“: той не дава право за самоволно налагане на вето над общото решение, но според църковните канони „малцината се подчиняват на мнозинството“.
Кипърската църква категорично не приема прекъсването на евхаристийното общение на Руската църква с Константинополската патриаршия – една административна заповед не може да прекъсне действието на Светия Дух в храмовете на друга юрисдикция.
Кипърските йерарси изразяват своите резерви към валидността на някои от хиротониите на украинските епископи, които бяха приети в епископско достойнство от Вселенския патриарх. Те признават добрите намерения на Вселенския патриарх да постигне църковен мир в Украйна чрез предоставянето на автокефалия, но отбелязват, че тази цел все още не е постигната. За това е необходимо несъмнено време, като кипърските епископи смятат, че трябва да се даде възможност на новата църква да обедини около себе си вярващите в страната. Ако нещата не се успокоят, Вселенският патриарх трябва да свика или събор, или съвещание на предстоятелите на църквите, за да се намери решение на проблема, като единствената цел на православните йерарси трябва да бъде спасението на християните, които живеят в Украйна.
И накрая, поради чувствителността на Руската църква към украинските земи, където се поставя началото на руското християнство, кипърските архиереи призовават Вселенския патриарх да се погрижи за предоставянето на правото на руска юрисдикция там.
И по-конкретно становището на Кипърската църква гласи:
„Св. Синод на Кипърската църква се събра в понеделник, 18 февруари 2019 г., на извънредно заседание под председателството на Кипърския архиепископ Хризостом и обстойно разгледа темата за автокефалията на Църквата в Украйна, която, както се разви, засяга въпроса за единството в недрата на Православната църква.
Като имаме предвид отговорностите пред цялата Православна църква на Църквата на Кипър, като една от най-старите автокефални църкви, получила своята автокефалия от вселенски събор, и като страним от всяко филетистко пристрастие и намесване в юрисдикции и права, и като нямаме за цел някаква очаквана изгода, Св. Синод реши да изложи своите възгледи по тази тема под формата на принципи, които трябва да се следват в отношенията на православните църкви, вярвайки, че спазването на тези принципи може да доведе до изход от кризата.
1. Всеки народ има правото, след като получи национална независимост, да потърси и своята църковна автокефалия. Това е утвърдено и от свещените канони: „прието е църковните норми да се променят заедно с държавните“.
2. Ако искреността е безусловно необходима за мирното съжителство на вярващите, а неискреността разрушава из основи техните връзки, то колко повече това важи за отношенията между църквите! Следователно, колко стабилна и искрена може да е връзката между нашите църкви, когато въпреки единодушните решения на срещите на предстоятелите на православните църкви от 2014 и 2016 г. за свикването на Светия и велик събор, без никаква основателна причина четири църкви не взеха участие в Събора? Как отговаряме на заповедта на Господ: „Думата ви да бъде да, да и не, не“ (Мат. 5:37)? Още по-странно е последващото искане за прилагането на консенсус от страна на църквите, които сами го нарушават, а когато им е изгодно – го изискват. Този въпрос получи много задоволителен отговор, който беше приет от всички по време на срещата на предстоятелите през 2016 г. Консенсусът се прилага винаги към присъстващи църкви, а няма смисъла на самоволно възпрепятстване на взимането на решение от някои. Ако една или две църкви не са съгласни с дадено решение, тяхното несъгласие се отбелязва, но те подписват решението. Гласът на каноните е пределно ясен: „да надделява мнението на мнозинството“.
3. Колко сериозност показваме като православни пред останалия християнски и извънхристиянски свят, когато при решаването на толкова сериозни проблеми ние се караме за начина на подписване на въпросите, по които е постигнато споразумение? Как ще убедим, че прилагаме в живота си Господнята заповед „който иска да бъде пръв, нека бъде последен от всички“ (Марк 9:35)? Ако съгласието, постигнато на Петото предсъборно съвещание за обявяването на автокефалия, не беше провалено поради неразбирателство за начина на подписване на томоса за автокефалия, щеше ли да съществува днешният проблем?
4. Какви акробатични номера си правим с вярата, когато прекъсваме евхаристийното общение между нашите църкви? Нима е възможно една църковна заповед да отмени действието на Светия Дух в храмовете, които действат в юрисдикцията на друга църква? Апостол Павел е пределно ясен: как показваме, че запазваме „единството на духа чрез връзките на мира“ и как доказваме, че сме „едно тяло и един дух, както сме и призвани към една надежда на нашето звание“ (Еф. 4:3-5). Божествената евхаристия, чрез която се освещава Божият народ, трябва да остане извън църковните конфликти.
5. Прекъсването на споменаването на един предстоятел от друга църква поради каквато и да е административна или юрисдикционна причина не свидетелства за православния дух на смирението. Когато толкова изкушения и скандали разтърсват нашите вярващи, ние като църковно ръководство им даваме най-лошия пример. Това за съжаление не се случва за първи път. Съществува и случаят между патриаршиите на Антиохия и Йерусалим, както и предишни случаи между Вселенската патриаршия и Йерусалимската и между Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия.
6. Двухилядогодишният опит на Църквата в Кипър, но и на цялата Православна църква поражда у нас съмнения за възможността пост факум да бъдат утвърдени хиротонии, извършени от низвергнати, отлъчени и анатемосани епископи. Низвержението, отлъчването и анатемата на някои личности, които са водещи в украинската криза, бяха приети от всички православни. Правото на апелация, когато се прилага, трябва да има някои ограничения във времето по отношение на подаването и разглеждането ѝ.
Ако стъпим с искреност върху споменатите по-горе принципи и покажем готовност да се съобразим с каноните на Православната църква, не само украинският, но и други проблеми, които разтърсват нашата Църква, ще бъдат решени.
По отношение на проблема за автокефалията на Църквата в Украйна смятаме, че:
Обявяването на предоставяне на автокефалията на Църквата в Украйна от страна на Вселенската патриаршия стана с цел да се умиротвори и постигне единство на тамошната църква. Ние не се съмняваме в тази цел. До момента обаче тази цел не е постигната.
Естествено е да се даде известно разумно време, за да се види резултатът. Ако тази цел не бъде постигната, ние очакваме от Вселенския патриарх, като използва своята регулаторна роля, която му дава мястото на пръв в Православието, да свика или всеправославен събор, или среща на предстоятелите за решаване на този въпрос. Основната цел на всички трябва да бъде спасението на живеещия там Божи народ.
Дори в случай, че се постигне единство и обединение около новото църковно ръководство, Вселенската патриаршия ще трябва пак да намери начин да успокои съвестта на вярващите за валидността на хиротониите и тайнствата, извършвани от това ръководство.
И освен това, взимайки предвид чувствителността на руския народ към земите, където са кръстени техните предци, (Вселенската патриаршия) трябва да се погрижи за предоставянето на негова (руска) юрисдикция там.
Църквата в Кипър е на разположение на всички заинтересувани, за да се умири Църквата, „която Господ си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28).
