Министерството на външните работи на Черна гора е отказало продължаването на разрешенията за работа и временен престой в страната на 30 сръбски свещеници и монаси от Черногорско-Приморската митрополия на Сръбската православна църква, която е на територията на Република Черна гора. Очаква се отказ да получат още поне 20 свещенослужители, съобщи сръбският вестник Политика. Черногорско-Приморската митрополия, ръководена от митр. Амфилохий (Радович), остро осъди решението на властите и го определи като дискриминационно.
По-голямата част от православните духовници в Черна гора са сръбски граждани и имат нужда от трудови визи, за да живеят постоянно в Черна гора заедно със семействата си. През последните години периодично възниква подобен проблем, но тази година за първи път отказите за продължаване на трудовите разрешения са толкова много.
Свещениците и техните семейства, както и монасите трябва да напуснат страната в срок от един месец. Според президента на Черна гора Мило Джуканович Сръбската църква „подкопава независимостта на страната“ и е „юмрук на имперските интереси на Русия“.
Представителят на Сръбската патриаршия прот. Велибор Джомич определи решението на външното министерство на Черна гора като „гонение на православните свещенослужители и в частност на тези от Черногорско-Приморската митрополия на Сръбската православна църква“. Сръбската митрополия е отправила молба до министерството да удължи документите на нейните клирици за временен престой в страната. В предишните години, например през 2014 г., депортирането на сръбските клирици беше предотвратено с решение на съда.
Според последното преброяване 44.98% от населението се определят като черногорци, а 28.73% като сърби. Повечето православни християни в страната са енориаши на Черногорско-Приморската митрополия на Сръбската църква, която е единствената канонична църква в страната. В Черна гора действа и малка неканонична автокефална църква, която се ползва с подкрепата на властите.
За отбелязване е, че нейният предстоятел Михаил беше ръкоположен преди повече от 20 г. в София от българските разколници със съдействието и на украинския разколнически патриарх Филарет (Денисенко).
