Преди няколко дни Албанската архиепископия даде гласност на двете писма, отправени от архиепископа на Тирана и цяла Албания Анастасий до Московския патр. Кирил. Повод за публикуването на двете писма, първото от които е от 10 октомври, а второто от 7 ноември, е манипулативна новина, разпространена от руски медии, според която Албанският архиепископ изразява подкрепата си към руската позиция в спора за Украйна.
И по-конкретно в съобщението на Албанската църква се казва: „На 22 ноември 2018 г. руски източници публикуваха селектирани откъси (в определена електронна медия с подвеждащи заглавия, дати и самоволни оценки) от писмото на Блаженейшия архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий към Блаженейшия патриарх на Москва и цяла Русия Кирил“. Затова Албанската архиепископия публикува в цялостен вид писмата на архиеп. Анастасий с уточнението, че първото е от 10 октомври, т. е. преди обявеното решение на Константинополската патриаршия от 11 октомври, и е в отговор на спешното писмо на Руския патриарх от 1 октомври, изпратено до всички предстоятели. А второто писмо на Албанския архиепископ е изпратено след Минското решение на Св. Синод на Московската патриаршия да преустанови евхаристийно общение с Вселенска патриаршия.
В първото писмо се казва:
„Сърдечно Ви благодарим за братското писмо от 1 октомври 2018 г. С интерес и много внимателно прочетохме Вашия аналитичен отчет за събитията до този момент относно критичния въпрос за Църквата в Украйна. След кратко пътуване до Крит и Атина, на 9 октомври ние свикахме Св. Синод на православната автокефална църква в Албания и обсъдихме този сложен въпрос. Ще се ограничим със следните кратки бележки: по време на официалния брифинг на нашата църква с представители на Вселенската патриаршия (30 юли т. г.), с Високопреосвещените митрополити Пергамски Йоан, на Франция Емануил и на Смирна Вартоломей ние изразихме следните възгледи. Опасяваме се, че днешният план за предоставяне на статут на автокефалия в Украйна ще се превърне в „ход по минно поле“. Това прилича на хирургическа операция с неясен резултат. Съперничещите си групи ще поддържат своето съществуване и своята солидарност, както често се случва в поместните църкви. Накрая, вместо да се постигне единство на православните християни в Украйна, ние се тревожим от опасността да се разруши единството на православието в икумената (т. е. в света). В същото време подчертахме, че за последното десетилетие най-важните и благословени постижения на православието са синаксисите на предстоятелите на православните автокефални църкви и отслужваните от тях съвместни божествени литургии, с чиято помощ се подчертава общоправославното единство; а също и свикването на Светия и велик събор на Православната църква, за чието провеждане беше взето единодушно решение в Шамбези през януари 2016 г. и който накрая се състоя на Крит. Православната църква в Албания е съгласна с първостепенната важност на единството на православието и динамичното свидетелство на Евангелието, както между традиционно православните народи, така и в цялата икумена. Всички други въпроси трябва да се решават с проницателно благоразумие, постоянна молитва и търпелив диалог. Ние повторихме тези наши възгледи, с голямо уважение и дълбока любов, и пред Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей по време на нашата скорошна среща на Крит.
Последните събития, които описвате в своето писмо, за съжаление, засилиха напрежението и безпокойството. Позволете ми да отбележа, че скорошното решение на Руската църква да прекрати литургичното споменаване на Вселенския патриарх и да прекъсне евхаристийното общение с Константинополската патриаршия, обявено на 14 септември, усложниха опасно състоянието на нещата. И в частност, понеже то засяга самата сърцевина на православното единство, светата Евхаристия, на която ние провъзгласяваме единството на Православната църква и се молим за неговото запазване.
Що се отнася до заключението на Вашето братско писмо, ние ви уверяваме, че никога не сме прекъсвали топлите молитви за единството на нашата света Църква, която нашият Господ Иисус Христос, нейният Глава, „придоби със собствената Си кръв“ (Деян. 20:28). Имаме обаче своите дълбоки резерви дали в този период трябва да се чуе високо нашият глас. Смятаме, че за предпочитане е настойчивото, разумно увещание да се избягват прибързаните действия.
От друга страна, възможността за „общоправославна консултация“ по украинския въпрос, която обсъждахме по време на Вашата благословена визита в Албания, след разрива на общението на Руската църква с Вселенска патриаршия се усложни много. Кой ще поеме инициативата да свика православните автокефални църкви, когато е прекратено литургичното поменаване на Вселенския патриарх? Какъв ще бъде дневният ред? Как ще продължи обсъждането? Какви критерии ще преобладават при приемането на окончателните решения?
При днешното състояние на нещата желателно е да започне спокоен диалог между непосредствено заинтересованите страни и да се търси общо решение, което да изцери раните от дългите атеистични гонения, разколи и агресивен прозелетизъм. Ако тогава пряко заинтересованите допуснат възможността да участват в техния диалог представители и на другите православни автокефални църкви, толкова по-добре. Православната църква в Албания е готова да вземе участие в това.
И изобщо, чувствам необходимост да уверя, че наше смирение „ще направи всичко възможно, за да предотврати разкола вътре във вселенското православие“. Това би станало болезнена рана за доверието към православието и следва да се избягва на всяка цена. Защото ние неотклонно продължаваме да вярваме в основната богословска истина, която десетилетия повтаряхме в междухристиянския диалог – че Православната църтква е едната, света, католична и апостолска църква, а не конфедерация на поместните църкви. Всяка форма на разкол отслабва православното свидетелство в съвременния свят, накърнява авторитета на Православната църква и като цяло е удар върху репутацията на християнския свят.
Мъченическата църква на Албания, чието възкресение Вие така щедро възхвалявате, е убедена, че задължението за ново благовестие, укрепването на нашата вяра в Христос е абсолютен приоритет за всички поместни църкви. Днес големите противници на православието са липсата на вяра, равнодушието, атеизмът и войнстващият секуларизъм. В условията на днешния свят ние смятаме, че от тази гледна точка следва да се разглеждат и различните „канонически“ въпроси.
Дори това да изглежда невъзможно, ние смятаме, че всички ние сме длъжни „да направим всичко възможно“, за да се върнем в Синаксиса на предстоятелите на православните църкви и в новия Велик събор. Знаем, че тези предложения могат да изглеждат на някои нереални и в крайна сметка непостижими. Но аз вярвам, че никой не е „реалист“, ако не вярва в чудото: и че „невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27).
В заключение, ненарушимото единство на православието и задължението да даваме убедително свидетелство за вярата си на съвременния свят остават незаменими критерии за решаването на конкретните, макар и остри, проблеми.
Винаги с дълбока братска любов в Христа, единствения Господ и Спасител наш,
Анастасий, Архиепископ на Тирана и цяла Албания“.
Второто, публикувано от Албанската архиепископия писмо, е с дата 7 ноември, ден след т. нар. Мински решения на Св. Синод на РПЦ. В него се казва:
„Скъпи брате в Христа и съслужителю!
„Печална е душата ми“. Дълбока болка, тревога и неразбиране обхванаха и нас, когато наблюдаваме развитието на събитията по украинския въпрос, след решенията на Вселенска патриаршия (11.10.2018) и Православната църква в Русия (15.10.2018), които Вие споменахте във Вашето писмо от 29 октомври 2018 г. За съжаление, те потвърждават опасенията, които изразихме пред представителите на Вселенска патриаршия (30.6.2018), а именно: планираното предоставяне на автокефалия в Украйна ще бъде „ходене по минно поле“ с всички болезнени последици от това.
В същото време сме длъжни да отбележим, че последното решение на Руската църква също предизвиква силно безпокойство. Немислимо е светата Евхаристия – най-висшето тайнство на безграничната любов и дълбоко смирение на Христос, да се използва като оръжие против друга църква. Нима е възможно решението и указът на йерархията на Руската църква да отменят действието на Светия Дух в светите православни храмове, пребиваващи в юрисдикцията на Вселенска патриаршия? Възможно ли е божествената Евхаристия, извършвана в храмовете в Мала Азия и Крит, Света гора и навсякъде по земята, да стане недействителна за руските православни вярващи? И ако те пристъпват „със страх Божи, вяра и любов“ към причастието със св. Дарове, нима е възможно това да бъде „грях“, който трябва да изповядват?
Свидетелстваме, че не можем да се съгласим с такива решения. Във висша степен е важно всяка св. Евхаристия – тайнството на непостижимата святост и с уникална важност – да остава отвъд всевъзможните църковни разногласия.
Колкото и сериозни да са натрупалите се въпроси за юрисдикциите, те по никакъв начин не могат да бъдат причина за схизма в православния свят, където и да се случва това. Както нееднократно сме подчертавали, днес всяка възможна схизма ще затъмни чистотата на православието и ще отслаби неговия международен авторитет, дълбоко ще рани вярата на всички православни, особено в Украйна, която има непосредствено отношение към това и които страдат от непрекъснатия натиск на разнообразните форми на атеизъм и отровно равнодушие, распространяващи се като радиоактивен прах.
Затова е крайно необходимо спокойно да се намери компромисно решение, насочено към дълбокото и реално помирение на православните вярващи в Украйна.
Що се отнася до всеправославния синаксис, който вие споменавате във Вашето писмо, смятаме, че скорошното развитие на събитията усложни неговото свикване. Критично важни остават въпросите: Ще помоли ли Руската православна църква Вселенската патриаршия да свика такъв всеправославен синаксис? Какви ще бъдат критериите за окончателното решение в полза на мира и единството? Православната църква в Албания, във всеки случай, ще вземе участие във Всеправославен синаксис, който е свикан по каноничен път.
Вие знаете нашето неизменно убеждение, че най-благословените постижения в православието през последните десетилетия са синаксисите на предстоятелите на православните автокефални църкви. Би било добре да се върнем към тях, като поправим пропуските и грешките от миналото.
Нашето безпокойство и смущение се лекуват утешително със стиха от псалмите: „Защо униваш, душо моя, защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще Го славя, моя Спасител и Моя Бог“ (Пс. 42:11).
